Днес в "Калейдоскоп" с нашия земляк Емил Цейнски си говорим за страстта му да създава икони и за нестихналата му болка по дома, приютена в "старите му обувки"...
Защото роденият и израснал в сянката на Белоградчишките скали творец от 1991 година живее в Италия.
Познават го като отличен майстор на икони. Но слабост му е графиката, изработена с финия класически рисунък на молива.
Екзотичен факт от творческата му биография са илюстрациите на Библията, които прави по поръчка на Ватикана.
Когато детството на Емил Цейнски станало вече спомен, той бил изправен пред необходимостта да избере път.
Възпитаник е на художественото училище в Казанлък.
Записва Духовната академия и за кратък период е послушник в Рилската обител.
С надеждата, че не греши, напуска България. А за из път си взема иконата на Свети Георги Победоносец- като единствен багаж...
В интервю за Радио Ватикана Емил Цейнски споделя още:
"Началото беше много трудно, започнах живота на клошар. Споделях градините на Милано и на централната гара с всички останали емигранти, нямащи нито дом, нито препитание. Тук, на нас емигрантите, мога да кажа, че най-много ни е помагала Католическата Църква. Не те питат кой си, какъв си. Ти имаш нужда, отиваш и ти дават хляб и не се интересуват от друго."
Живелите в чужди земи българи знаят, че никъде няма лесен хляб.
След пристигането си в Италия Емил Цейнски в продължение на няколко месеца живее от милостта на Католическата църква, която осигурява за бездомните топла храна и добри думи.
Добри думи, които Емил не разбира, защото когато тръгва за родината на Микеланджело, не знае италиански език...
"Когато трябва да оцелееш, мислиш само как да намериш храна и подслон. Няма място за изкуство", разказва за онова време Емил Цейнски. Време, което няма да забрави, защото е част от неговите уроци за живота. Време, което му е доказало, че нищо случайно няма. Време, през което, въпреки че спи на пейка в парка, Емил рисува.
Емил Цейнски живее и твори в Италия вече близо 25 години. Но уважението и високата оценка за неговото творчество днес не са причина да забрави кой му е помогнал и дал първия подслон; парка, който в продължение на месеци е негов дом и пази страховете му; първата изложба и първото телевизионно интервю, когато все още е само екзотичният чужденец, който няма какво да яде, но рисува вълшебно красиви икони.
"Иконите променят човека. Правят ни по-добри", убеден е Емил Цейнски.
В родината обаче той е редил свои неща само веднъж- сега го прави за втори път- на 21 януари 2014 година, в софийската галерия "Икар". В колекцията, която показва, са включени 43 графики и една икона. Темата е религия, философия, житейски космос. Творбите ще останат в столичната галерия до 2 февруари 2014 година.
Икони на Емил Цейнски са подредени в параклиси и църкви, намираме ги по страниците на религиозни издания, греят в молитвените кътове в домовете на обикновени хора и популярни личности, пътуват по света- в Гърция, Франция, Швейцария, Германия, Канада, Япония, Австралия.
Но най-ценна му е иконата, която е оставил в дома на своята майка. Защото той все така вярва, че няма по-удобни от "старите обувки" на душата...
Кадри от ежедневието, опита, мечтите, приятелствата и предателствата по пътя на Антония Маринова- Крейзи разглеждаме като в албум тази седмица. Колажът й е любим. Като пъзел от емоции са спомените, за които разказва - от причината, поради която избира този псевдоним, през първата "Практика", която я връща в Пловдив с нова кола, която не може да кара,..
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува Живко Петров - пианист, композитор, музикален продуцент и аранжор, но не само по професия, но и по призвание. Изпипва всеки детайл на своето творчество със смирение, характерно само за истински осъзнатите и отдадените творци. Казва, че най-голямата му награда е признанието на публиката, а с..
За работещите в радио Пловдив името на инж. Минко Кръстев е съизмеримо с легенда – човека, без когото радиото не може. Професионалната му съдба го свързва с радиото в продължение на 45 години, през които целият технологичен процес на излъчването преминава през него с всички положителни и негативни „екстри“, с които се е налагало да се справя за..
Днес, 10 октомври е професионалния празник на архивистите. Държавен архив - Пловдив отбелязват професионалния си празник с представяне на хронология от създаването му, първите сгради, първите приети архивни документи. Като част от честването на 70-годишнина от създаването на пловдивския архив, спомените си ще представят и предишни ръководители директори..
Славка Щерева е учител по руски език и дългогодишен директор на Средно училище „Любен Каравелов“ в Пловдив, известно като „най-добрата школа за народни инстументи и народно пеене“. Убедена е, че да бъдеш учител е мисия и отговорност, с която могат да се справят само добри хора, и че зад всеки успешен директор стои екип от съмишленици,..
Предимно облачно
Облачно
Разкъсана облачност