Йорданка Шукерова, автор на репортаж за световна шампионка по парапланеризъм Елена Пецанова

публикувано на 28.08.13 в 17:21

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Представяне ли си мъж да види снимка на усмихната млада жена във вестника, да я хареса, да я издири, да се срещне с нея и за година – двамата вече да са семейство. И това да не е евтин холивудски филм, а истинска история – тук в България.

Дамата е Елена Пецанова, световна шампионка по парапланеризъм. Снимката, за която ствава дума е от момента, в който получава държавни поздравления за медала си. И той и усилията, и мечтите, които стоят зад него също са истински, при това силно изстрадани.
Романтична е само една от страните на историята, която днес разказва стажант- репортерът Йорданка Шукерова.

Защото в нея има и паузи за сълзите, които идват със спомена за фатално приземяване и невероятна битка за живот.

Но в началото е мечтата да летиш.
/Репортажът може да чуете в прикачения файл/:

Обикновената история на необикновената жена Елена Пецанова разкрива какво е да погледнеш земята от високо. Тя е земно момиче с неземендух и емоции.Кафетата и обиколките с високи токчета на повечето съвременни жени са по моловете,а нейните височини и разходки се измерват в небето. Раждаш ли се с титлата световен шампион или я завоюваш?

Първият й скок с парапланер е на шега….от реплика на приятели „Хайде да летим!“ Изтупана неподходящо с бял панталон,тя се озовава на стартовата линия-начало на неподозирана до тогава последваща кариера. „Усещането да летиш е нещо невероятно, бях в екстаз. Когато стъпих на земята, бях сигурна, че тази авантюра на шега, ще се превърне в начин на живот.“

Полетите и тренировките минават неусетно. Днес тя е в националният отбор по парапланеризъм и е единствената жена носителка на златен медал от Световно първенство.
„Най-важното правило, което се стремя да следвам, макар че не винаги ми се получава, е никога да не забравям, че небето е стихия-примамващо пространство и в същото време опасно .“

Както на небето, така и на земята всеки има възход и падение. Опасностите достигат и най-смелите. По време на състезание, Ели не преценява добре метеорологичните условия, пада и си чупи гръбначният стълб. Лекарите предричат край на спортната кариера и дори инвалиден стол. Следва период на поредица трудни и тежки операции, раздвижване и множество продцедури.

За Ели и за близките й времето прекарано в болницата преминава изключително бавно и мъчително. Един от най-важните за нея хора-майка й, е неотлъчно до нея. Тя споделя, че това, което пък на нея самата и помага да се съхрани е вярата й в Бог. Силата ще идва всеки път, когато вярвате дотолкова, че да допуснете тя да обитава във вашето сърце. А когато имате вярата, ще започнат да се изпълняват Божиите обещания в живота ви. “В такъв тежък период от живота на човек, единственото нещо което зависи от теб самия е да се обърнеш и да се помолиш.”- с трепет в тонът й, споделя тя. Понякога е нужно известно време за да постигнете резултат, понякога нещата се случват от един път.

Но всичко зависи от желанието, вярата и очакването, както и от усилията и упоритостта. За един човек да чуе подобна новина за себе си е удар, който трудно може да се превъзмогне. За млад човек, спортист, който има планове за живота си…все още недостигнати цели и върхове – диагнозата е двойно по-болезнена. Психологията с която Ели се занимава по-рано, вярата и спортният хъс, които тя несъмнено притежава и помагат. Два месеца по-късно, учудващо за всички, тя вече е на крака и е готова отново да полети волно като птица.

Когато не е сред облаците, Ели е твърдо стъпила на земята. Другото й занимание-да създава дрехи също разкрива доза смелост. Както всеки скок е различен, така и всяка дреха носи различно послание, красота и вдъхновение.

Със съпруга до себе си, тя се запознава не на земята, а именно реейки се в небето. Парапланеризмът ги научава, че дори когато не са сред просторното небе винаги трябва да намират други начини „да полетят заедно.“

“Аз съм щастливка, защото усещам трепетите на любовта и на двата полюса-ниско долу и високо горе“-с усмивка на лице споделя Ели.

Споделете

Йорданка Шукерова, автор на репортаж за световна шампионка по парапланеризъм Елена Пецанова

Споделете

Ирина Климова "Загадъчните музи"

"Ходещо" изкуство - татуировките

Тихомир Бортоласов в рубриката “Извън мейнстрийма”

Десислава Карайлева, автор на рубриката "Радио блендер"

Йорданка Шпиталова, автор на рубриката "България отвътре"

За Радио Пловдив

Програми

Още