Девора Тенева, автор на рубриката "Модни експлозии"

Казвам се Девора Тенева и ще ви разкажа за еволюцията на банските костюми.  

Една тема, която сигурно ще заинтригува представителките на нежния пол, а защо не и силните.  Пътят, който са изминали банските не е чак толкова дълъг, но приблизително за  половин век промяната, която е настъпила е драстична. 

През 1946 френският инженер Уи Реар измислил бикините. Той работил в магазина за бельо на майка си и решил да ги кръсти по името на мястото, където била тествана атомната бомба в същата тази година – Бикини Атол. Реар  мислил, че реакцията на обществото ще бъде като експлозия на атомна бомба и се оказал прав. Дизайнът му се изразявал основно в това, че за първи път се откривал пъпът на жената. Толкова било скандално, че нито една френска манекенка не искала да ги носи, за това му се наложило да наеме стриптизьорка, която да дефилира с неговите бикини. Преди Реар да измисли бикините жените са носили цели бански костюми  или ако все пак носили половинки бански те били доста скромни, показващи много оскъдна гола средна част и винаги закривали пъпа. 

В началото на миналото столетие  жените носили огромни костюми за къпане и използвали кутии, наречени машини за къпане , които представлявали дървени или брезентови вагони  върху колела, където се преобличали и с тях били откарвани до морето.

През 60-те години настъпва сексуалната революция и стартира феминисткото движение. Вече никой не се страхувал да носи бикини.  Популярността на бикините е преписана на влиянието на жените, а не на влияние на модата.

Преди няколко години група студенти  от университета Принстън участвали в изследване, което наблюдавало как мозъкът на мъжа реагирал  при вида на жени с оскъдно и неоскъдно облекло.  Данните от изследването разкрили, че когато на мъжете били показвани снимки на жени с оскъдни дрехи частта от мозъка,свързана с различни инструменти – отверки и чукове, реагирала. При някои мъже била отчетена липса на мозъчна активност в междинния преден дял на мозъка, който се активизира, когато човек се отнася с разбиране към мислите, чувствата и намеренията на някой друг. Изследователи счели това за шокиращо, тъй като  почти никога не били виждали тази част на мозъка в такова пасивно състояние.  Реакцията на мъжете  към този тип жени била като към нецялостни човешки същества. Схващането гласи, че се е реагирало на подобни жени като на обекти, а не като на хора.

В  друго проучване на Принстън  мъжете, които наблюдавали жени, облечени в бикини, обикновено ги асоциирали с глаголите от  първо лице като: Аз натискам, Аз сграбчвам, Аз държа. Но когато виждали дами в прилично облекло те ги свързвали с глаголите от трето лице като: Тя натиска, Тя сграбчва.

Анализ, извършен от  NationalGeographicзаключава, че бикините наистина провокират мъжете да гледат на жените като на обекти, като на нещо, което се използва, а не като на личност, с която да общуват.

Носейки  оскъдно облекло, жената наистина придобива сила – силата да попречи на способността на мъжа да я възприема като личност, вместо това той я възприема по-скоро като предмет.

Тук се появява и въпросът за благоприличието. В повечето случаи да си благоприличен се определя като да бъдеш старомоден. Една жена би могла да бъде благоприлична  в дрехи, които изглеждат наистина добре и оригинално, стига да прояви доза изобретателност и творчество. 

 Това беше рубриката ''Модни експлозии''. Останете с ''13-я час''.