Шест или седем партиен парламент прогнозира Юлий Павлов от Центъра за анализи и маркетинг. Според национално представително проучване на Центъра, направено с лични средства между 25 и 30 септември сред 1010 души, ГЕРБ биха получили вота на 35,5 на сто от вероятните гласуващи, БСП лява България - 21 процента, ДПС - 14 на сто, Реформаторският блок - 7,2 на сто, Патриотичният фронт - 5,4 процента, "България без цензура" - 5,1 на сто, "Атака" - 4,5 на сто, АБВ - 2,9 на сто.
Интервю с Юлий Павлов - Център за анализи и маркетинг
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Юлий Павлов коментира, че изненадата е, че "Атака" придобива реален шанс да попадне в НС, макар че тези 4,5 на сто не й
гарантират, че ще премине 4-процетната бариера. Той посочи, че тенденцията при "Атака" е възходяща.
Имаме шест или седем партиен парламент, като седемпартийният е малко по-вероятен, коментира Павлов. При шестпартиен парламент ГЕРБ биха имали 97 депутати, БСП лява България - 57, ДПС - 38, Реформаторският блок - 19, Патриотичният фронт -15, "България без цензура" - 14. При седемпартийно Народно събрание депутатите на ГЕРБ биха били 92, на "БСП лява България" - 55, на ДПС - 36, на Реформаторския блок - 18, на Патриотичния фронт - 14, на "България без цензура" - 13, а на "Атака" - 12.
Прогнозата на Центъра за анализи и маркетинг за резултатите на 5 октомври е между 33 и 37 процента за ГЕРБ, между 19 и 23 на
сто за "БСП лява България", между 13 и 16 на сто за ДПС, между 6,3 и 7,8 процента за Реформаторския блок, между 5 и 6,5 на сто
за Патриотичния фронт, между 5 и 6,5 процент за "България без цензура", между 3,5 и 5 процента за "Атака" и между 2,2 -3,8 на
сто за АБВ.
Според данните 51,5 на сто от анкетираните са заявили, че със сигурност ще гласуват на 5 октомври и са решили за кого, 17,4 на
сто ще гласуват, но се колебаят за кого, 12 процента се колебаят дали да гласуват, а 17,4 процента са категорични, че
няма да гласуват. 28,6 процента по-скоро смятат да се възползват от правото си на преференциално гласуване, 29,3 на сто отговарят "по-скоро не", а 21,7 процента още не са решили.
77,8 на сто от анкетираните отговарят, че не биха се съгласили да гласуват срещу пари, 6,9 на сто биха се съгласили срещу не
по-малко от 500 лева, 0,8 процента - срещу не по-малко от 200 лева, 2 процента - срещу не по-малко от 100 лева, а 2,2 на сто -
срещу не по-малко от 50 лева.
Според данните 17,5 процента отговарят, че ако зависеше от тях, Бойко Борисов би трябвало да стане премиер след изборите, 2,2 на сто - Сергей Станишев, 2,1 процента - Михаил Миков, 1,8 на сто - Кристалина Георгиева, също 1,8 на сто - Георги Първанов.
1,7 процента посочват Меглена Кунева, 1,6 на сто - Николай Бареков, 1,5 на сто - Валери Симеонов, а 1,4 процента - Волен
Сидеров. 53 процента не дават отговор.
Според Юлий Павлов е много трудно да се прогнозира дали трагичният инцидент в Горни Лом би повлиял на избирателите. По думите му не е изключено песимистичните очаквания да бъдат увеличени, а това да доведе до по- ниска избирателна активност
Предизборните разигравания продължават. В неделния ден отново медийно се размениха реплики между премиер и президент. Отново за датата на изборите 4 април, която продължава да бъде обект на коментари, последните от които са, че този избор е "на инат" и от другата страна, че най-добрата дата за изборите е била всъщност септември във времето на..
Българското кисело мляко „Тримона” e избрано от стотици кандидати да сред финалистите в американската класация на Dairy Foods за нови млечни продукти. Това е ежегодна класация, организирана от редакторите на най-реномираното в този бранш списание. Зад идеята на киселото мляко „Тримона“ стои Атанас Вълев, пловдивски агроном, музикант, артист и..
Тази седмица наш гост в "Добро утро, ден!" е монсеньор Румен Станев . Важни за него са дните, които следват, защото на 17 януари 2021г., в неделя ще бъде ръкоположен за епископ в София. Това става след избор на папа Франциск, след посещението му в България през 2019 година. Помощник епископът Румен Станев е роден в Житница, учил е..
Каква е разликата между първоначално обявената дата за парламентарните избори – 28 март и окончателно определената – 4 април? Няма разлика, коментира политологът Димитър Аврамов. „Човек ако не иска да направи нещо, винаги ще си намери ричина. И обратното. Хубавото е, че си има Конституция и правила и изборите се подчиняват на тези..
„ По принцип българите в чужбина винаги се вълнуват от изборите в родината си, така ще бъде и сега “ – заяви в интервю за Радио Пловдив Иванка Иванова, член на Секционна избирателна комисия в Барселона от 2010 година. „ Няма разлика дали изборите са на 28 март или на 4 април. Страстната седмица в католическа Испания започва на 28 март и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно