Експерти да спрат спиралата на жестокостта

Един казус, който поставя много въпроси пред дилемата – варварство или цивилизация, или всъщност и двете в дуел, защото след обезглавените хора Ислямска държава започна да обезглавява и успя да направи това  с хилядолетни културни паметници. За това ще разговаряме с проф. Тодор Кръстев – почетен председател на Българския национален комитет на ИКОМОС. 

Един разговор, който ще осъществим с него за сринатите антични градове, който в никакъв случай не е разказ за религиите, нито за историята, а само за един страх и самоунищожение. Какво изтри светът от паметта си и ще успее ли всъщност да опази достойнството си в своя цивилизационен ход през гранатите и руините? Задавам този въпрос на проф. Кръстев.

И конкретно на въпроса – човечеството осъзна себе си доста по-бедно само през последните 48 часа.

Тодор Кръстев: Между специалистите по опазване на културното наследство има една такава фраза – културното наследство е винаги на границата на застрашавано. То е постоянно застрашавано – от времето, от климата, от природните катастрофи и бедствия, земетресения, наводнения, стихийни пожари, от липсата на средства за опазване, от човешко невежество или алчност, от погрешни политики за опазване. Например днешните примери за строителство на измислени крепости у нас нарушава автентичността на наследството, което е най-ценното му качество и това също е вид опасност. Ако трябва да продължа от човешки военни конфликти, в които културното наследство е обикновено най-уязвимата пряка или странична жертва – вземете разрушаването на историческия център на Варшава, на Дрезден, на Ротердам и пр. по време на Втората световна война, или в по-ново време на моста в Мостар, или мародерството в музея в Багдад по време на войната в Ирак. По време на Втората световна война човечеството изведнъж осъзна колко крехко нещо е наследството и за една нощ могат да загинат цели градове, да бъдат изтрити спомени на стотици поколения и след това се родиха международните конвенции, харти, национални закони – т. е. цивилизованият свят прие правила за самосъхранение. Но като че ли няма нищо по-брутално от умишленото и целенасоченото унищожаване на културни ценности поради верска или етническа нетърпимост. Тогава всякакви международни договори, закони и пр. са безсилни.  Не за пръв път сме свидетели на това през последните години.