Премиера на първото издание на "Българската църква"

Премиера на книгата „Българската църква“ първо издание от Екзарх Стефан I Български  ще се състои в конферентната зала на Народна библиотека „Иван Вазов”. Тя ще бъде представена от доц. Русалена Пенджекова, която открива ръкописа на книгата в архива на Екзарх Стефан, и доц. Димо Чешмеджиев с участието на катедра „Теология“ към Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ / 17.30 ч. / 

Екзарх Стефан I (1878 - 1957) е висш български духовник, български екзарх от 1945 до 1948, първият признат от Вселенското Православие предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква.  Роден  е на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско в семейството на поп Георги Шоков. През 1893 г. завършва Богословското училище в Самоков, след което и Духовната академия в Киев, с научна степен кандидат на богословението.  

Учителства в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 г. приема монашески чин. Участва в Карнегиевата комисия и в комисията по сключване на мира с Турция през 1913 година. От 1915 до 1919 г. специализира богословие в Женева и Фрибург и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и някои дипломатически мисии на българските правителства. Една от големите му заслуги като висш духовник е спечеленото съгласие от Цариградската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена от нея на Българската екзархия още през 1872 година. Активно участва и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт "Яд Вашем". 

На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх с 84 от общо 90 гласа. Като екзарх през тези преломни години твърдо защищава авторитета на Църквата. През септември 1948 година с правителствено решение е  свален от длъжност поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт,  тъй като се противопостявял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод. Екзарх Стефан е интерниран в с. Баня, Пловдивско, където под принудителен домашен арест живее до смъртта си на 14 май 1957 година. Погребан е в съборната църква "Успение Богородично"  в Бачковския манастир, където по-късно положили и патриарх Кирил. Екзарх Стефан е автор на множество слова и богословски трудове, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на чужди езици, между които "На път за Дамаск" (1932), "Българската Църква" (1932), "Същината па пастирското служение" (1935), "Религия и наука" (1937) и други.