Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Опасност: Болниците могат рязко да свият приема на пациенти

Българската болнична асоциация (ББА) публикува отворено писмо за задълбочаващия се проблем със заплащането на изработената надлимитна дейност на лечебните заведения. ББА подкрепя призива на Българския лекарски съюз, пациентските организации и други болнични асоциации за изплащането на изработената над определения лимит дейност, пише в документа, изпратен до висши български държавници.

Защо трябва да отпадне методиката за финансиране на дейността на лечебните заведения, изработена от предишното управление на НЗОК, която според ББА ограничава правото на избор на пациента, връща старата система на бюджетно финансиране и „убива“ конкуренцията между лечебните заведения – гост по темата е д-р Иван Маджаров, председател на Българската болнична асоциация.

Преди да ви питам какви са вашите очаквания, кажете за повода, който ви провокира да напишете отново такъв тип писмо.

Иван Маджаров: Аз ще започна малко по-отрано, за да се изясни откъде дойде сегашната ситуация. През 2015 г. има подписан рамков договор между Българския лекарски съюз и Националната здравна каса, в който има одобрен бюджет за 2015 г. Тази година обаче бяха изплатени 120 милиона за дейност, която беше извършена през 2014 г. Това автоматично промени бюджета. Едни 80 милиона бяха взети от министерството не за здравноосигурителни плащания, а неясно за какво, с което се намали с общо 200 милиона бюджетът, който беше съгласуван между двете организации. И нещо повече – в края на март изплатиха всички изработени средства поради причината, че не беше издадено постановлението, с което се въвеждат т. н. лимити. Сега сме свидетели на факта, че за тази година ще имаме с 10 000 по-малко хоспитализации в сравнение с друга година, а в същото време се очаква да има 64 милиона недостиг. Всеки може да си направи сметката откъде идва този недостиг. Просто бюджетът ако беше изпълнен по начина, по който беше гласуван от Народното събрание нямаше да има този проблем в момента. Това ни даде повод ние да се обърнем с отворено писмо, в което просто искаме да бъде взето под внимание нашето мнение и мнението на колегите, които работят на терен. С този си акт ние подкрепяме декларацията и писмото, което изпрати и Лекарския съюз до същите институции, защото ние не искаме, както и Лекарският съюз, предполагам, да бъдем против реформа или против някой друг, просто искаме да се вслушват в хората, които работят на терен.

Р. П.: Какви са вашите очаквания, защото, за да се случи това не трябва ли да има законодателна промяна?

И. М.: Разбира се, за да се случи нещо такова трябва да има актуализация на бюджета. При всички случаи това все пак е решение на управляващото мнозинство и затова ние сме насочили, всъщност обръщаме внимание с това открито писмо на тези отговорни политици в България. Защото макар и с добри намерения за реформа, те все пак носят отговорност и за сегашното състояние. Реформата е нещо, което ще се случи в бъдеще – може да е след два – три месеца, но преди да направиш реформа трябва да запазиш спокойна системата, която работи в момента.

Р. П.: Казвате, че тази методика ограничава правото на избор на пациента – връща старата система на бюджетно финансиране, цитирам ви писмото, вашето, на Българската болнична асоциация, убива конкуренцията между лечебните заведения и дърпа назад цялата реформа в българското здравеопазване.

И. М.: Да, ние смятаме, че всеки опит за въвеждане на бюджети просто води до онази ситуация, която помним отпреди години, говоря за времената от преди да започне на функционира здравната каса, когато, за да влезеш в болница с добри специалисти и апаратура, трябваше едва ли не да се ползват връзки или да се чака много време. Свободен беше достъпът до не толкова търсените лечебни заведения. А веднага след въвеждане на здравноосигурителния модел на плащане и в началото, разбира се, парите следваха пациента, всеки здравно осигурен гражданин на България имаше възможност да се лекува в болницата, в която сметне, че там ще бъде обслужен най-добре и ще му бъде помогнато.  Бюджетите имат и друга страна – те просто действат като план на лечебните заведения, които нямат голямо търсене, те се стремят да ги изпълнят, за да ги получат.

Р. П.: Разбрах ви. Нека само да уточним, обаче, защо в огромната си част, откъде идват в огромната си част натрупаните задължение на НЗОК към лечебните заведения за т. н. над лимитна дейност.

И. М.: Ние преди да излезем с това открито писмо, сме използвали данните, които предоставя националната здравна каса, аз не мога да цитирам по памет, но от там е видно, че т. н. над лимитна, т. е. извършена, но неразплатена дейност, имат абсолютно, не абсолютно, но една голяма част от болниците, и то най-големите болници в България, въпреки твърденията, че големи  държавни болници големи нямат над лимита, не е вярно – Александровска, Пирогов – всички големи болници, независимо от тяхната собственост, поради това, че са търсени, имат в една или друга степен над лимитна дейност неразплатена, защото те не могат да си позволят да връщат спешни пациенти, пък макар и да има написано някакво постановление.

Р. П.: Какво очаквате сега от управляващите?

И. М.: Аз смятам, че разума ще надделее и никой няма интерес в нашата държава извършен труд да не бъде разплатен, защото в голямата част от това, за което ние говорим, отново повтарям, става въпрос за спешни пациенти, и не е редно да се прехвърля отговорността затова, че трябва да бъде върнат такъв пациент на изпълнителите, в случая на лекарите, работещи в болниците, така както не е редно на общопрактикуващите лекари да се вменява задължението да връщат пациенти с мотива, че няма направления, защото задължение да се осигурят средства и да се контролира да не се изразходват неправомерно, не е задължение на лекарите, а на здравната каса и на управляващите здравеопазването. Смятам, че ще се стигне до вариант, в който ще се запази спокойствието в системата.

Р. П.: Има ли опасност от, използвам по-гръмка дума, от фалити на лечебни заведения, които могат да последват след така приетите механизми за определяне бюджетите на болниците?

И. М.: Въпросите за фалитите е вътрешно фирмен за всяка болница, няма как ние да знаем финансово състояние, защото то е свързано не само с приходите, които се очакват от здравната каса, а и така както се води и управлява лечебното заведение, по-скоро има опасност от това в последните месеци болниците рязко да свият приема, защото ние имаме информация всички големи болници, независимо каква собственост са, са въвели отдавна листи на чакащите, но те са листи с месеци напред, но за това, защото нямат капацитет да ги приемат. Когато се принудят да въведат и листи на чакащите, защото нямат финансови средства, тези листи ще станат още по-дълги и пациентите, които искат да се лекуват в добре работещите болници ще бъдат принудени или да си плащат или да чакат лечение за след нова година.

.......................

Цялото интервю с д-р Иван Маджаров можете да чуете в прикачения звуков файл.

Още от категорията

Доверието в НС и правителството бележи нов спад

Според последното проучване на изследователски център "ТРЕНД", ако днес има парламентарни избори  23,8% от гражданите ще гласуват за ГЕРБ,   17,5% - за „Продължаваме Промяната“,   10,9% - за ДПС,   10,1 % биха избрали „Възраждане“, 9,5% - БСП.   Новата партия на Стефан Янев „Български възход“ е шеста политическа сила според респондентите със..

публикувано на 16.05.22 в 14:08

На прага сме на огромна геостратегическа промяна

"За нас е важно да знаем, че събитията, които сега се случват през призмата на украинската драма, показват, че геостратегията непрекъснато се опитва или да експлоатира, или да се противопоставя на доста дългосрочни геополитически истини. Геополитическата истина, че в  Либия или Афганистан не може да се вкара демокрация и че в Русия не може да се..

публикувано на 16.05.22 в 11:34

Приемането на еврото няма да промени сериозно икономиката

Какво означават подновените усилия за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г. във време на инфлационни процеси, нарастващ  външен дълг, несигурна инвестиционна среда, фалиращи бизнеси, и енергийна криза.   Коментар в програма "Точно днес" на икономическия анализатор Михаил Кръстев . Той каза, че тази тема не си е отивала от политическия..

публикувано на 16.05.22 в 10:12

"Добро утро, ден!" с д-р Васил Паница

Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува доц. д-р Васил Паница – съдов хирург, политик -  два пъти депутат от ОДС и ДСБ в 39 и 40 НС и запален ловджия –от 10 години председател на Ловно-рибарско дружество „Сокол“. Сега вече пенсионер, които обаче продължава да практикува.  Казва, че обича сутрините, защото споделя разходката с двете..

обновено на 14.05.22 в 08:17

Инфлацията изяде по- високите с 6,1% пенсии от 1-ви юли

„ Трябва внимателно да се борави с тези мерки, защото има опасност антиифлационни мерки да се превърнат в проинфлационни. Трябва да има баланс на мерките за подкрепа на хората. Защото не може само затова, че има опасност да станат проинфлационни, да оставим хората да не могат да се снабдяват с най-необходими стоки и услуги. И това трябва..

публикувано на 13.05.22 в 16:39