Основният проблем при осъществяването на реформи в България е в това, че институциите са обикновено в догонващата роля. Това коментира вицепремиерът Томислав Дончев пред участниците в икономическия форум "Европейски съюз – Югоизточна Европа". Дончев беше категоричен, че публичните инвестиции трябва да бъдат провокатор на промените, а не да се очаква единствено на европари:
Институциите обикновено са в догонващата роля. Те, реформирайки се, заедно с нормите се опитват да настигнат проблема, вместо да го пресрещнат. И тук същественият въпрос е, къде е дефицитът? Дали е в политическа смелост, или понякога не сме в състояние да обясним реформите? А друг път няма, конкретно в българския случай друг път няма. Ако ние си позволим да имаме влаков състав, който тежи няколко десетки тона и движението му струва хиляди левове, който да вози пет човека, никога няма да имаме достатъчно средства да купим нов подвижен състав.
Вицепремиерът Томислав Дончев не отрече значението на европейските средства за стабилизиране и растеж на икономиката ни. Той обаче очерта новата роля на европарите, при която проектите трябва да бъдат с много по-добра възвръщаемост. Става дума за така наречените "рециклирани пари".
Да осъществим по най-добрия начин интервенциите, свързани с европейски пари, които да имат дългосрочен ефект, свиквайки с мисълта, че от тук нататък, след 2020-а и 2023-та, европейското финансиране, което ще ползваме, ще бъде много по-малко. И още по-важното е друго – да свикнем да работим с така наречените "рециклирани пари". Говоря за финансовите инструменти и за финансов инженеринг. Натрупахме скромен опит през предишния програмен период. Сега вадим на пазара един ресурс от 750 милиона евро. Той е изцяло за финансови инструменти. Пари, които няма да се подаряват. Пари, които ще се въртят и ще се предоставят при по-атрактивни условия, ще се ползват и след това ще се връщат.
Ясно
Разкъсана облачност