"Анатомия на кризата" показва, че не сме много бедни

България не е толкова бедна, колкото се мисли - един от митовете, които се развенчават в книгата "Анатомия на кризата". Тя  е сборник от разработки на 10 автори - икономисти и анализатори на Института за пазарна икономика.

Красен Станчев: Първо, всички автори от „Анатомия на прехода”, която излезе 2004 г., от 5 – 6 г. си говорим, че трябва да направим второ издание и да бъде нещо от рода „Аз нали ви казах.”, но така или иначе не се получаваше, но благодарение на Петър Ганев и Светла Костадинова – те организираха написването на книгата, за няколко месеца успяхме да направим преглед на 2009 – 2015 г. и да покажем, че много от нещата, които се говорят в България за кризата не са просто такива, каквито се изкарват.

Р. П.: А, „Аз нали ви казах.” не ви ли обезсърчава, прочетена ли беше другата книга, имам предвид от тези, които управляват, от тези, които вземат решения, в общ смисъл, не само като книжно тяло?

К. С.: Много неща бяха шокирани и много неща бяха взети предвид и се правеха някои реформи – например в областта на данъците, донякъде в стопанската свобода до към 2007 г., стопанска свобода означава, че всеки разчита сам на себе си първо и след това на някой друг, това е в общи линии смисълът на стопанската свобода, което улеснява стопанския растеж, работата на фирмите, създаването на работни места. Това, което беше характерно за предишната книга е, че тогава ние се занимавахме с интерпретациите на нещо, което не се разбираше и то се наричаше преход, макар той да беше свършил много преди издаването на книгата преди 2004 г. 

Тази книга, втората, ние по-скоро развенчаваме митовете за кризата, отколкото  да се занимаваме с развенчаване митовете за кризата околкото да се занимаваме с интерпрета ция на миналото, при все, че и това е много важна част. И ще ви дам един пример. Георги Ганев и Георги Ангелов – едни от авторите, успяват много точно да датират на основата на статистика – европейска и българска, много точно да датират кризата. И тя е в България  е от последните няколко месеца на 2008 г. до първите няколко месеца на  2010 г. , от втората половина на 2010 имаме излизане от рецесия и съответно от криза. А в България досега политическите партии говорят за такава криза, макар тя да е свършила, което означава, че трябва да се погледне на нещата, онова, което говорят българските политически партии, онези, които интерпретират стопанските процеси в страната с голяма доза скептицизъм.

Р. П.:  А кому е нужно такова разделение, защо се получава, откъде идва, каква е анатомията на тази двойнственост?

К. С.: То идва от това, това е моята глава в книгата, то идва от желанието на политиците да се изкарат по-важни отколкото са, защото ако кажа, че няма криза те всъщност стават излишни, така да се каже, те трябва да правят нещо, което от полза за всички, а тогава, когато има криза те трябва да приемат някакви екстрени мерки и да се изкарват приятели на различни групи хора. Не сме анализирали специално 2013 г., но 2013 г. беше много интересна от тази гледна точка, особено актуализацията на бюджета по средата на годината, в полза на актуализацията бяха изкарани някъде около 30 аргумента от тогавашния премиер и министър на финансите, но когато се видя изпълнението на бюджета в началото на 2014 г. се видя, че то е почти същото до запетайка в сравнение с бюджета, останал от предшественика Симеон Дянков, не защото Симеон Дянков е толкова велик и т. н., а просто се оказа, че онова, което е изпълнимо като бюджет беше направено и нищо от това, което беше променено в средата на 2013 г. от друга страна не беше направено и похарчване на около 200 милиона за чисто политически цели, т. е. даване на средства, които би трябвало да изкарат тогавашните управляващи много добри, много по-добри от предишните и т. н., т. е. с чужда пита се правеха подаръци.

Р.П.: А не е ли това изкушението на всяко управление, дори и то заявено като дясно, по-дисциплиниращо, даващо повече свобода на бизнеса, на предприемачеството?

К. С.: Донякъде да, донякъде да. В общи линии има няколко типа управление – едното, при което правителството се явява по-скоро арбитър между различни спорещи страни и има равно отношение, еднакво отношение към всички фирми и граждани и има управление, което предпочита да дава някакви преимущества на определени групи хора, най-вече на своите приятели, какъвто е случаят с България за последните няколко години, може би от 2007 насам.

Р. П.: Всъщност, не няколко, доста стават тези години, в които някой предпочита да дава нещо на своите приятели, има и друга дума за това действие...

К. С.: Ние не се занимаваме с другата дума. Ние се опитваме да покажем, това много добре се вижда, да речем от онези части на книгата, които се занимават с т. н. бедност, заетост, с търговия, с двигателите на българската икономика, които не са само търговията, но и промишлеността, индустриализацията, те развенчават, че, първо, България е най-бедната и, второ, че България е деиндустриализирана страна.

Р. П.: А защо да не сме най-бедната? Така се усещат повечето българи.

К. С.: Така се усещат, защото те повтарят това, което ни казват политиците, а когато се види статистиката то не е така.

Р. П.:  Но тогава, когато джобът говори?

К. С.: Точно, де. Статистиката отразява това, което говори джоба. И в Европа по критериите, по които се мери бедността, т. н. риск от бедност, има четири страни, които са по-бедни от България и това са Румъния, Испания, Гърция и Латвия има още поне 4 страни, които са горе-долу като България, в смисъл разликата е 1 % от населението, изложен на риска от бедност и това са Италия, Франция, Португалия и Хърватска. Т. е. България е някъде в златната среда, ако може да се каже, по критериите, по които се мери неравенство – също. Но пък България е много по-богата от себе си през 1997 г., т. е. българските граждани са много по-богати от себе си през 1997 г. и това, което се вижда от статистиката е, че реалният разполагаем доход, т. е. онова, което остава след като сте платили данъците и се отчете инфлация и разни други такива неща, реалният разполагаем доход расте най-бързо в сравнение с целия Европейски съюз и ръстът на реалните доходи, на реалните разполагаеми доходи е някъде между 42,5 и 43 %.

Р. П.: Но българите са с ниска покупателна способност?

К. С.: Не е вярно, не е вярно.

Р. П.: Ще ядосате много хора.

К. С.: Тогава, когато се погледне покупателната способност, това България е даже по-добре отколкото номинално смятаните рискове за бедност и не знам защо има такова усещане, може би това трябва да бъде допълнително изследвано, но покрай анализа на закона „Москов” – данъка „Москов”, видях нещо, което е много интересно и някак си не го бях забелязал в статистиката преди това. В България въпреки, че от 1997 г. насам разходите на домакинствата за храна непрекъснато падат, те остават относително високи като дял от домакинските бюджети в сравнение с другите страни от Европейския съюз. Но друго нещо, което е по-важно в България цените на храните са около 67 % от средното за Европа, но като доходите са 45 % от средните за Европа т. е. онова, което се случва в момента с данъка „Москов” не отчита някакви реални неща, които присъстват на пазара на храни и може би тази разлика между средните доходи, изчислени през брутен вътрешен продукт на човек от населението и средните цени е относително висока в България и някакъв такъв безсмислен данък само влошава положението. Но, ето такива неща, които са относително елементарни да се установят в статистиката, не се отчитат при законодаването в България, което в крайна сметка води до влошаване отношението на хората към онова, което се прави като политика и тогава, когато те не го разбират те изживяват своето положение като по някакъв начин онеправдано. Само да си свърша мисълта, но ако се вземе критерия, по който се смяташе бедността през 1997 г. и сега и това е по една методология на Световната банка, а не на Евростат, то тогава бедните в България бяха 37 %, а сега са между 2,5 и 2,8 % от населението в страната.

Р. П.: А достатъчно ли е, г-н Станчев, да се опираме, да се опирате и въобще официалните информации на статистиката, която мери това, което е на светло при все, че тревожни са традиционно данните за това, че голяма част от българската икономика е в сивия сектор, че не се вижда,  включително пък това е добре за доходите може би на хората или не съвсем, но тъй или иначе и пари се взимат на ръка, безотчетни, без да се облагат?

К. С.: Има една методика, която позволява да се смятат относително точно парите на ръка и тази методика показва, че сивата икономика е поне два пъти по-ниска от тази, която хората си представят, че съществува в България т. е. сивата икономика и това беше показано съвсем наскоро, преди около три седмици, от едно изследване, но така или иначе покрай моята работа, аз не работя в Института за пазарна икономика и част от доходите си ги изкарвам с консултации, и покрай моята работа всяка година смятаме по тази методика сивата икономика и тя в момента не е 30 % както смятат профсъюзите и работодателите, а е вероятно някъде около 15 – 16 %, т. е. тази методика позволява да се види колко са парите, които могат по принцип да се дадат на ръка.

Р. П.: Анатомията на кризата какво показва? Вие казвате развенчава митове, а погледнато в бъдещето може ли да направи прогноза затова как се развива българската икономика в зависимост от собствените си дадености и в контекста пък на сегашното изключително напрегнато международно положение, да ползваме клишето, но факт е.

К. С.: Ние не сме си поставили такава цел и това доста ясно се вижда от заглавието – вие не може да разчлените нещо, което непрекъснато се променя и е живо. Но ако се направи такава прогноза тя може да се направи по всичките области на стопанския живот, които разглеждаме, т. е. те са заетост, фиск, бюджет, банки, промишленост - реалния сектор така да се каже, в повечето от тези области няма съществени  рискове, освен риска от неправилна политика, което е трудно да се оценя, защото има един закон – първият закон на Карл Чипола - за глупостта е, че винаги глупаците се оказват повече отколкото можеш да предположиш.

Р. П.: В периода, който вие разглеждате, казвате развенчават се митове и като че ли данните, с които разполагате, които анализирате са по-оптимистични от усещането ни за страшен песимизъм, ние сме традиционно заредени особено като стане дума за пари, с лоша самооценка, но в този период се случи и фалитът на КТБ, казвате не са застрашени от риск от криза голяма част от секторите.

К. С. Колегата Асенка Христова специално се занимава с банковата система и в предишната книга тя писа. За съжаление от Пловдив Георги Стоев, предишните автори не участва, нямаше време, но това, което се вижда от анализа на Асенка Христова е, че банкова криза 1996 – 1997 г. струваше на българското общество 42 % от брутния вътрешен продукт и тези данни са потвърдени от външни анализи, изключително от специалисти на Международния валутен фонд, докато ние знаем, че кризата с КТБ струва някъде около 3 и малко повече процента от брутния вътрешен продукти ако към това сложим и нападението срещу Първа инвестиционна банка, донякъде изкуствена, не кражба, какъвто е случая с КТБ, тогова стойността на кризата е някъде около 5 % от  брутния вътрешен продукт, което донякъде оправдава и вземането на нови дългове от правителството, но тъй или иначе така наречената криза с КТБ, това не е точно криза, това е просто ограбване на една банка, струва на българските данъкоплатци 8 пъти по-малко отколкото предишната банкова криза.

Р. П.: Прогресираме...

К. С.: Всичко това разбира се не е приятно, защото не е приятно да се случват такива неща, но историята с КТБ показва няколко неща. Първо е, че това е изолиран, наистина изолиран случай, всички показатели на банковата система от края на миналата година досега са положителни, най-вероятно второто, което се вижда е, че т. н. тестове - оценка на качеството на активите и пасивите, ще дадат положителен резултат и не на последно място онова, което се вижда от обективния поглед върху нещата за българската банкова система е, че в крайна сметка централната банка според правилата, които бяха създадени за нейното опериране от 1997 г. досега, работи относително добре, тъй като има само един проблем и това е КТБ. Всичко останало е горе долу нормално и е по-добро отколкото в ЕС.

Р. П.: Накрая да ви попитам, тъй като сте избрали да има медицинска терминология в заглавието на вашия труд, на този сборник, да кажа още веднъж 10 автори участват в анализа, който се прави на този немалък период от време за развитие на българската икономика, има ли сили и в каква кондиция е икономическият организъм на България и застрашен ли е, има ли имунитет, включително от родните си политици или коя му е заплахата?

К. С.:  Имунитетът зависи от интерпретацията на това, което се случва в стопанския живот. Тогава, когато интерпретацията е песимистична, то тогава ритуалното говорене на политиците става въз основа на поведението на хората и на фирмите и всички започват да се надяват, че ще могат да речем да вземат от някой друг и да живеят по-добре заради това, защото вземат от някой друг, а не затова, защото произвеждат и правят нещо, което другите ценят. А това е много вредно настроение.