Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бог помага на онези, които вярват в него

Писателят Румен Леонидов

Р.П. Чухте анкетата, г-н Леонидов. Какво Ви направи впечатление в характера на празника. Поставяме го във фокус с питането как го преживяваме днес – думите, които най-често се използват, са „традиция“, желание да бъдем заедно, но и подмяната на тази традиция и усилията вещният й характер да измести истинските духовни ценности....

.Румен Леонидов: Празникът е наистина традиционен, но той е религиозен празник. В анкетата не чух никой да говори за Бог, вие  питате за духа на празника, но не се сещат, че Божият син тогава се е родил. Колко много е  изместено от онова, което от векове ни е държало близко до Бога, до нашето спасение. Днешният човек би казал дори „празникът е пари“. Празникът не е пари! Празникът е точно онази скромност, онази постна и скромна трапеза, която трябва да ни напомни, че животът не е само пари.Никой не е казал, че трябва да бъдем стоици, да караме цял живот на  хляб и маслини, но тези дни са свързани точно с това – да си спомним онова, което е над нас, което се нарича дух, нарича се Божия благодат, Божия светлина. Те сега звучат като бабини девитини, което е много жалко.

Р.П. – Може ли да се каже, че разликата между поколенията от много контрастна, се е превърнала в пропаст?

Р.Леонидов: ........Ами да, сигурно...Не ми е хрумвало, но това не е само сега. С годините се е засилвало, особено с материализма и засилване наобщественото  потребление. Вещоманията, която смятахме в комунизма, че е приоритет на еснафите, се оказва, че е разпространена в целия свят. За това ще си платим. Ще платим с нови беди. Те са свързани най-вече с нашето неудовлетворение. Колкото повече грабиш, толкова повече искаш да имаш. Колкото повече сменяш вещите, толкова повече те ти отнемат радостта да виждаш природата през очите на Бога, през очите на детето.

Р.П. А тезата, че традицията е броня и тя трябва да ни опази от нещо......  

Р.Леонидов: И това е интересно.. Традицията трябва да ни предпази точно от това да изневеряваме на нейния дух. Всъщност ние формално я спазваме. Събираме се заедно, има трепет, говорим, че ставаме по-добри, склонни сме да извадим от джоба си жълти стотинки да ги подхвърлим на някоя бабичка или циганче, но в другото време това съпричастие, съчувствие......Човек колкото по-малко има, толкова повече дава. Наистина  думата си е за Божия дух в тези дни –поне с есемесите, с отношението към роднините, спомняме си за цялата фамилия и се сещаме, че те не всички са еднакво щастливи, еднакво богати, еднакво осъществени в този живот. Никой не е казал, че трябва да сме равни.Това беше измишльотина на комунизма. Не можем да бъдем еднакво  грозни или еднакво красиви. Така че в празника трябва да се сетим за нашите различия и който има две ризи, да ги даде и двете на ближния си, а не само едната.

Р.П. Споменахте думата Бог. Онова начало, на което не вижждаме следите му в реалния живот. Но казват, че пътят на хората към Бога е различен.... Накъде сме поели ние, българите като нация, скъсяваме ли разстоянието към него, следвайки посоката?

Р.Леонидов: Ние не правим изключение. Не се отличаваме особено от останалите хора в света в това отношение. В страните, където християнството не е било забранявано и преследвано както у нес, Богът също отсъства. Той е заменен с Бога на парите, т.е. с Дявола. Ако се замислите колко много  е важно да се стремиш към съвършенство, духовно извисяване, нещо, което е невидимо, и за много хора – несъществуващо, разбираме колко е по-лесно да  вярваш в човеци като Ленин, Сталин, Ким Ир Сен и в тяхно име да убиваш хора, защото бедните трябвало да управляват държавата. Това не е вярно – умните трябва да управляват държавата. Но дотам докато стигнат умните, се минава през бедните, после – през богатите, после през олигарсите, така чев България трябва да минат още поне 20 години, докато този народ изведе умните за свои водачи.

Р.П.  Напоследък се оказа, че сме доста добри подражатели и лесно привнасяме като свои чужди традиции. А пренасянето на нетипична ритуалност в българското общество ни отнема нещо..от всеобщото съпреживяване за цялостност..Какво е то?

Р.Леонидов: Отнемат ни от същността. Имаме качества лоши, наследени от времено, но и добри качества. Трябва да се обърнем към тях. Не, не всички българи подражават и не всички го приемат.  Не всички деца ходят нашарени смодерните днес  картинки по краката и ръцете. Има и такива, чиито родители така са ги възпитали, че те не го правят. Подражанието е признак на слабост. Но не целия ни народ е слаб. За съжаление по-малката част е по-силна. По-голямата е по-слаба. Да си пожелаем рано или късно нещата да се разместят. Да се променят. Малцинството да стане мнозинство. Тогава тази държава ще се нарича „държава“ наистина. Но колкото повече обич и колкото повече добрина, толкова по-близо до Бога. Бог помага само на тези, които вярват в него....Чуйте звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54