БСП разчита на ефекта на китайската капка

Борис Попиванов: Не, не бих казал, че има радикални действия, нито пък да се очертава някаква нова линия. Според мен ръководството затвърждава този курс, който обявява още от самото начало на този мандат към лява опозиция, категорична опозиция на сегашното мнозинство и уплътнява в началото на новата година, на новия парламентарен сезон с допълнителни мерки, със законопроекти, които би трябвало да очертаят левия профил на управлението поне в тези три направления, които отскоро социалистите сами си  формулираха в посока на защита на социалните права, на повече икономическо оживление и възможности на хората, първото, на второ място, сигурността, както национална, така и социална, и на трето място, отиване към повече демокрация  и разделение на властите дотолкова доколкото според БСП сме свидетели на продължаващи атаки срещу разделението на властите, срещу демокрацията, изобщо криза на демократичния модел в страната.

Р. П.: Да, фундаментални мерки. Кажете ни има ли прилики и разлики, г-н Попиванов, февруари 2013-та – февруари 2016-та, да ги търсим ли или сега е съвсем, съвсем различна ситуацията?

Б. П.: От политическа гледна точка е съвсем различна. Аз не мисля, че ситуацията както тогава е насочена към незабавно падане на правителството на Борисов. Напротив, то, като че ли има повече подкрепа и в парламента, а може би и извън него, отколкото преди три години въпреки приликите, които се натрапват. Като цяло приликата е очевидно и тя не е на политическо равнище, тя е на социално и тя е на продължаващата стагнация в българската икономика и общество, откъдето и продължаващата липса на ясни приоритети на държавата за развитие, които да даде шанс за икономическо оживление. Всъщност, единствено европейски програми, европейски средства се разгъват като път, като локомотив за задвижване на българската икономика и за даване на шанс на една по-активна прослойка в българския бизнес.

Р. П.: Сега към ситуацията в парламентарната група – защо бавят вота срещу Петър Москов, няма ли това да е лошата шега?

Б. П.: Това беше въпрос, който и аз си задавах известно време, защото той беше, както си спомняте, още по Коледа като намерение, впоследствие вече практически минаха месец и половина, без да бъде внесен и това е нещо необичайно за българската парламентарна практика – когато имаш достатъчно гласове за вот на недоверие, обикновено го обявяваш и го внасяш. В случая като че ли ръководството на БСП заедно с това на ДПС разчитат по-скоро на ефекта на китайската капка, така да може да го наречем, на бавни последователни действия в сферата на здравеопазването с предизвикване на парламентарни дебати, с разикскване на експертни групи по мотиви срещу министър Москов, изваждане на нови и нови критични бележки срещу неговите намерения в сферата на здравеопазването и това не е само прословутият скандал с ваксините и подготвяната национална здравна карта с проблемите и бъдещето изобщо на общинските болници.

Р. П.: А кога ще го играят депутатите това упражнение по вота?

Б. П.: По вота – след около две седмици.

Р. П.: Към лидерската битка в БСП – имате ли усещането за много кандидати, вече имаме заявени кандидатури тук-там?

Б. П.: За пореден път имам такова усещане, да. Това не е първият път, когато преди конгрес се появяват много кандидатури и то горе долу сходни на тези, които се завъртат в общественото и медийното пространство последните пъти и това е нормално и струва ми се, че така и трябва да бъде, защото в крайна сметка БСП не е някакъв единен, монолитен организъм, в който се мисли по еднакъв начин, ами има очертани съвсем различни линии и техните представители защитават своите позиции по различни начини, включително и чрез лични номинации за председател на партията и това е нещо, което ще наблюдаваме на самия конгрес.

Р. П.: От крила на БСП ще бъдат кандидатите или още нямате прогноза там?

Б. П.: Още нямам прогноза, защото имена се завъртат, но някои от тях могат да се откажат, могат да конфигурират и т. н.  Във всеки случай въпреки, че още не обявява своята кандидатура, според мен очевидно, че сегашния председател Миков ще опита отново да бъде избран на този пост. Същевременно представители на по-социалдемократически позиции, които не поемат напълно визията на Миков и на ръководството, които търсят по-различен път на БСП – вече беше обявена една такава кандидатура на г-н Янков, може би ще има и други, също ще се представят пред делегатите на конгреса. Във всеки случай, според мен, това е едно от традиционните разделения в БСП или по-точно може би не разделения, а вътрешни дилеми какъв е пътят на столетницата от тук нататък към радикална лява опозиция, категорично неприемаща сегашния модел на управление на България или към една по-умерена социалдемократическа формация, която ще търси сътрудничество в широкия център, с формации в целия спектър около конкретни тематични въпроси, а няма да изгражда един последователен ляв курс. Това е дилемата, която стоеше и преди година и стои за пореде път и тя е предизвикана от самата ситуация в България, че и от процесите в Европейския съюз, където европейската левица е подложена на същите дилеми и на същите колебания.

Р. П.: Как гледате ако Георги Гергов категорично заяви кандидатурата си лидер на БСП?

Б. П.: Това разбира се е негово право. Аз ме мисля, че една такава кандидатура би спечелила особена подкрепа.

Р. П.: И последно, тъй като сме в година на избори – 2016-та ще проведем президентския вот, възможно ли е, обозримо ли е да говорим АБВ и БСП заедно?

Б. П.: По принцип е възможно. Твърде много са нерешените противоречия между двете формация, твърде много е наслоеното несъгласие на избирателите и на актива на БСП с поведението на бившия президент и лидер на АБВ Георги Първанов. Би било по-скоро трудно да се постигне такова нещо. Всъщност зависят процесите през тази пролет, когато ще се види дали наистина десницата тръгва напред с ясни, силни кандидатури и това би могло евентуално да накара формациите вляво да потърсят общи решения. Засега струва ми се е по-скоро рано, макар че Георги Първанов и АБВ като че ли бързат и поставят срокове, БСП гледа този проблем след май, след конгреса на по-късен етап.