Втора седмица България е окупирана по южната ни граница. За последното денонощие от там са преминали трима болника. Не пускат и пощата. Загубите надминаха 10 млн. евро, но по-тъжното е, че ние вече загубихме суверенитет като държава. Защото всеки мазен чифчия може да реши да ни затвори. В случая в името на гръцкия национален идеал – крадохме, не връщаме и искаме още да крадем. Идеал, подкрепян активно от тамошното управление, което вместо да решава конфликта, го поддържа и задълбочава.
Мислили ли сте, слушатели на програма „Христо Ботев” защо блокадата е само при нас. Защото само тук може да стане подобно нещо. Така като че или отговарят ежедневно и нашите управници. За обществено спокойствие изпращат министри, които се солидаризират. То пък остава другото. И се пишат информационни хартии до брюкселските чиновници, за които последна грижа е България. Ако не беше така ние отдавна да сме в Шенген, да имаме право на равно трудово законодателство и равни по обем субсидии в селското стопанство. Но за един докопал брюкселската месечна заплата, по-висока от петгодишната пенсия на българин, който го храни, страната ни е онова нещо, което те си мислят, че са го взели по милост само да дава. И защото голяма част от политическата ни класа мечтае да стане брюкселски чиновник, тя е готова на всичко, за да не разсърди чорбаджиите.
Предимно облачно
Разкъсана облачност