След време летописците ще описват тази седмица като епохата на спрените обществени поръчки. Сумата им вече надхвърля два млрд. лв.
А мотивите надхвърлят актуалното въображение.
Най-напред търговете бяха прекратени поради липса на пари. После се намесиха съмненията в тяхната прозрачност. Това ни върна в детството, където прочелият всеки от нас „Мечо Пух” помни, че пчелите винаги подозират нещо. След това обществото беше информирано, че процедурите ще се състоят, дори при завишени начални цени, защото днес пари нямаме, но утре ще имаме и всеки досегашен и нов участник е добре дошъл. Предпоследно, защото за последно никой още не е сигурен, средствата ще дойдат от успехите с контрабандата. Тя, сиромашката, е безмилостно мачкана през последните двайсетина години и по отчети отдавна трябваше да я няма. Както се казва, контрабанда може да няма, но борба и успехи има.
В този процес ние отново, като новатори дадохме своето в икономическата наука и практика. У нас думата качество при общественото строителството е малко позната, но иначе всеки възложител гледа да му излезе по-евтино. При търговете за магистрала „Хемус“ победиха тези, които поискаха два пъти повече. Сега новите начални цени ще са наоколо. Дали за година пътят е пораснал, деретата надълбочили, или баирите нависочинили, е работа на географи и геолози. И най-вече на тези, които ще пишат базисните изисквания. А то, хартията, търпи всичко, иначе все щеше да е червена.
Вероятно при новите процедури ще победят познати фирми, само че с повече. Вероятно след два-три месеца експлоатация ще почнат ремонти. Вероятно финансирането ще е от бюджета, за който ще трябват кредити. В тази теоретична спирала на вероятностите се помества и цялата обществено-поръчкова дейност на управлението ни в последния четвърт век.
Безбъдещно е онова малко съмнение, че всичкия този епохален шум, който реално не води до никакви стопански резултати се появи след няколко знакови събития, свързани по някакъв начин с България, но определяни не от нашата политическа класа. За това май не е необходимо да си медоносно насекомо, за да подозираш нещо.