Чиновниците в община Пловдив са отговорни за разрушаването на тютюневия склад, заяви в интервю за Радио Пловдив депутатът от Реформаторския блок Петър Славов. Той очаква в най-скоро време прокуратурата да посочи виновника за срутването на паметника на културата.
Петър Славов допълни, че трябва да се мисли за засилване на капацитета на Националния институт за недвижимо културно наследство, като се разкрият териториални структури в големите градове.
Петър Славов: Аз поставих въпроса към министъра на културата буквално на следващия ден след като видях репортаж за случилото се в медиите и че само на практика реакцията на гражданите в Пловдив спря окончателното разрушаване на този паметник на културата. Всъщност мога да потвърдя това, което вие казахте, даже ще го допълня, че още през далечната 1985 г. е била уведомена общината, че въпросният тютюнев склад е включен и в архитектурен ансамбъл и самият той е обявен за паметник на културата от още от по-рано – от 1975 г. Така че тези оправдания на някои чиновници от общината ми изглеждат крайно несериозни, те дори доста си противоречаха различни представители на общината, които даваха изявления в различните дни като се започне, че те нищо не знаели и нямали информация, до показване на някакви удостоверения, на които след това се оказа, че нямало подписи и че изглежда доста подозрително, накрая до тази позиция, че все пак получили писмо, което обаче го получили едва ли не малко преди да се случат събитията и затова не били съгласували инвестиционна документация за промени или разрушаване след тази дата.
Р. П.: Г-н Славов, как си обяснявате това прехвърляне на топката между институциите, най-просто казано?
П. С.: За мен доста отговори трябва да дадат чиновниците от община Пловдив, които са ангажирани с този случай. Казвам го и с ясното съзнание, ще каза всъщност още нещо от отговора, който получих от министъра.
Р. П.: Той е на три страници пък ще кажа аз, видим е в сайта на Народното събрание.
П. С.: Така, който иска може да го прочете и сам в страницата на Народното събрание в графата „Парламентарен контрол”, под моето име подраздел и там може да го намери, но това, което сочат от Министерството на културата е, че през 2014 г. с нарочно писмо те са уведомили община Пловдив след като е изтекла информация, че се предвижда изграждането на хотел на мястото на този склад. И тогава те са изпратили писмо, цитирали са и изходящия номер, в което изрична уведомяват общината, че съществуват определени процедури по Закона за културно наследство, съгласувателни процедури с Националния институт за недвижимо културно наследство и, че не могат да се извършват каквито и да е било промени, инвестиционни действия или всичко от този род, без преди това тези проекти да бъдат съгласувани и одобрени с НИНКН и получаване на разрешение от Министерството на културата. Така че ми се виждат несериозни и доста подозрителни тези оправдания, че не били знаели и че не били уведомени. Очевидно на няколко пъти са уведомявани, освен това Законът за културно наследство изисква собственика на подобен обект сам да поиска на практика съгласуване и да се уведоми, а не да чака някой да му каже. Така че това е задължение на собственика и не е нужно те едва ли не да бъдат издирвани от Националния институт или от Министерството на културата във връзка с техни предстоящи действия. Трябва да е точно обратното.
Р. П.: Тъй като сте юрист, г-н Славов, да ви попитам какво казва закона при такава немарливост.
П. С.: Няколко неща казва. На първо място и това, което министъра на културата обърна внимание, той има правомощия да изиска да бъде възстановен склада в първоначалния му вид и то за сметка на лицето, което го е разрушило и е нарушило закона. Отделно в Наказателния кодекс има предвидени санкции и наказателна отговорност за лица, които злоумишлено са извършили подобни действия и са нарушили закона. Така че тук аз наистина си мисля, че една проверка от прокуратурата може да бъде много адекватна и се надявам това да се случи в близките дни ако тя още не се сезирала.
Р. П.: Не, не, сезира се прокуратурата и работи по случая. Въпросът е, че е много спорна собствеността на този тютюнев склад и не ясно кой е истинският собственик – там се въртят един имена на сърби, на италианци, но до този момент не могат да бъдат открити дори от общината, комуникират с адвокат на фирмата и това е най-странното в цялата история. Вашата прогноза – как ще завърши този казус и какво ни носи като поука, г-н Славов?
П. С.: Мисля, че казуса няма да остане и така да потъне, тъй като в Пловдив очевидно има будно гражданско общество, което, както казах, реагира и спря разрушаването и предполагам, че ще настоява до последно и периодично ще поставя въпроса пред Министерството на културата и аз ще настоявам какво е развитието по казуса и какво се случва. Но много е важен въпросът за поуката, който вие поставяте в контекста на внесените неотдавна промени в Закона за културното наследство от няколко народни представители, защото тези промени предвиждаха да се случва точно това, което тук видяхме на практика – към някои големи общини да се създадат нещо като отдели, които да дават разрешенията за промени, включително и за разрушаване на подобни обекти на културното и историческо наследство, без да се изисква становище на националния институт.
Р. П.: Ето докъде стигнахме, ако изобщо стане, София, Пловдив и Варна касаят тези промени.
П. С.: Касае точно тези градове с районни отделения и сама може да си отговорите, виждайки тази немарливост в момента и това оправдаване, че не знаели, че не проверили и т. н., ако трябва наистина сами да решават подобни казуси, аз се опасявам, че може да има много тежки последици въобще за цялото културно-историческо наследство в тези градове. Замислете се само ако не ставаше дума за една сграда от началото на миналия век, а ставаше дума за някаква ранно християнска базилика, чието разрушаване практически щеше да е непоправимо. Тук може би има възможност все пак нещата да бъдат възстановени, докато наистина има обекти на културно-историческото наследство, които веднъж разрушени няма как да бъдат възстановени. Така че ние ще се противопоставяме между двете четения и на второ четене за тези промени в Закона за културно-историческото наследство. Имаше доста сериозен отзвук и сред хора на изкуството и въобще хора, които се занимават с култура, че това наистина са недомислени и опасни неща и се надявам да не бъдат приети, а по-скоро наистина да се мисли за засилване капацитета на Националния институт за културно-историческо наследство, включително ако трябва създаване на териториални структури в големите градове, които да облекчат инвестиционния процес, но в този институт наистина работят квалифицирани хора, там е целият архив, в който на практика се проверява дали един обект е културен паметник и дали има представлява обект на културно-историческото наследство, така че да се изолира този орган по подобен начин за мен е не само недопустимо, но и изключително опасно.
Надявам се да работим добре с колегата от ДСБ, както работихме и досега, ето, аз ви дадох за пример Закона за културното наследство, по които основно с колегата Вили Лилков работихме и се надяваме наистина да убедим пленарна зала да приемат нашите предложения по този законопроект, за да не бъде приет той във вида, в който е взет заради всичките тези проблеми, които виждаме. Така че надяваме се да бъдем добър коректив и да продължаваме да сме активни както и досега със законопроекти, с парламентарни въпроси т. е. да правим това, което мисля, че очакват хората от нас, независимо дали сме опозиция или в управлението, важно е според мен човек наистина да си върши работата.
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..