Богомилството е мироглед и философия

От гледна точка на историята  едва ли може да се посочи момент, в който Богомилството е възникнало в Преслав със събор, каквато  версия изтъкват организаторите, за разлика от Преславския през 893 –та, когато е възприета славянската писменост в България. Богомилството не е чисто оригинално българско учение, а дуалистично, което е съществувало във Византия, сирия, Армения. То е наш вариант на славяноезичното население,заяви пред радио Пловдив доц. Костадин Нушев – преподавател по Нравствено богословие във факултета по богословие в СУ „Кл.Охридски“ преди началото на Международния форум  „Българският дух през вековете“ с акцент приноса на богомилите в европейската реформация. 

В историята на християнството се говори за ранните предреформаторски движения./Ян Хус в Чехия/. Богомилството не е било чисто църковно учение, а дуалистично, което не приема храмовете, богослужението, църковната йерархия и е пресилено да се твърди, че е изиграло роля за реформация на Църквата, подчерта доц. Нушев.  По думите му обаче, ако  го разглеждаме като мироглед и философия, то не е чисто религиозно учение. В него има и догматически, и нравствен момент и не е случайно, че Презвитер Козма в своята Беседа против богомилите го разделя на две части. В първата говори за догматическите отклонения от Християнството, а във втората – нравствената обръща внимание на причините, които са довели до създаването му. Когато в църковния живот има не особено активно проповядване на вярата, тогава се създава един вакуум и богомилите като едни парахристиянски движения се опитват да запълнят този вакуум с тяхнвото учение, заяви доц. Нушев.