Какво се случи след червения конгресен тайфун? Последва разместване на пластовете в лидерството на държавата. Резултатът е явен – разлом в коалицията, съпроводен с оставки през усмивки. Изчерпана ли е докрай управленската формула и дали е в ход нов поход на лявото срещу кабинета Борисов? За процесите на властово прегрупиране с нови амбиции, за обратните завои и класическите двуполюсни схватки е разговорът на Веселина Пеева с политолога доц. Александър Маринов – преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.
Изненадващо напускане на властта от АБВ – само два дни след като на своя конгрес БСП обяви курс към предсрочни парламентарни избори. То провокира обаче въпроси в каква нова политическа ситуация се оказва страната. Съществува ли опасност от правителствена криза след като АБВ се оттегли от управлението? Изобщо много са въпросите, откъде започвате вие, кое е най-важното като отправна точка за анализ след фактите за вас?
Александър Маринов: Най-важното според мене е, че сме свидетели на поредната фаза в процеси, които протичат от известно време и в този смисъл може би с някои конкретни форми са изненадващи, но като цяло процесите не са изненадващи. Първо, ясно е, че това правителство и тази форма на управление е негодна – тя е нестабилна, заредена с вътрешни противоречия и не може да доведе до решаване на проблемите на страната. Второ, ясно беше, че АБВ дава знаци, че ще се оттегли от управляващото мнозинство не само заради изборите, които предстоят, а защото за тях това беше по-скоро тактически ход с оглед на укрепване на позициите на една нова партия. Трето, трябва да сме наясно, че самите ГЕРБ не се чувстват уютно в тази ситуация и според мен търсят и други варианти за по-стабилно присъствие във властта. И според това е моята хипотеза, която аз изразих вече няколко пъти, че се подготвя, макар че няма да е лесно, сформиране на една голяма, широка коалиция от типа на германската, в която дясното ще бъде представено от ГЕРБ, а лявото от евентуалното бъдещо партньорство между АБВ и БСП.
Р. П.: Смяна на традиционните места. Може ли в такъв случай да бъде казано, че оттеглянето на АБВ от властта вие разчитате като шанс за ГЕРБ?
А. М.: Според мен ГЕРБ не са встрани от този процес. Тъй като те са наясно, че не могат да печелят до безкрайност, ще дойде време да губят и ще трябва да се подсигурят за този момент. В интерес на истината – да, АБВ е може би мостът или топлата връзка между БСП, особено с новото си ръководство, и ГЕРБ.
Р. П.: Ще доведе ли като цяло обаче този акт до консолидация на останалите партньори в управлението и изобщо тук възниква актуалният въпрос доколко партньорско е това управление или става въпрос за една договорка, която всеки момент може да бъде ревизирана както беше в случая и с АБВ.
А. М.: Вижте, първо, самите партньори, така да ги наречем, малки партньори са крайно нестабилни вътрешно. Няма защо да коментираме процесите в Реформаторския блок, те са очевидни. Патриотичният фронт също не е хомогенен и аз дори съм склонен да мисля, че една част от него, визирам ВМРО, по-скоро би се присъединила към една бъдеща голяма коалиция, за да внесе този необходим патриотичен десен, така да се изразя в него.
Естествено, че не е стабилно това управление, което пролича много ясно още, когато се приемаше неговата програма – тя е една еклектична програма, хаотична, бих казал, която не случайно няма никакъв особен напредък при реализацията си, тъй като всеки успя да вкара по нещо, което му е важно и то важно е на думи, за да може да го показва като успех пред своите избиратели. Виждаме, че същото беше поведението и сега при обсъждането и приемането на Изборния кодекс, който се превърна в повода за тези неразбории, за които говорим. Така че затова аз казах в началото, че самата формула на управлението и съставът на управлението са крайно нестабилни и неефективни и поради тази причина трудно могат да издържат дълго време.
Р. П.: Доц. Маринов, тук обаче трябва да направим едно много съществено разграничение – аз се захващам от вашите думи, че всяка от политическите сили успя да направи това, което можа, но не е ли това всъщност демокрацията – да се отстояват идеи, да се борят хората и дори това да става с цената на политически сблъсъци и отхвърляне като центробежна сила от властта и от статуквото?
А. М.: Да, разбира се, че е това, но с две важни уточнения – първо, идеи, които изразяват интересите на определени големи групи в обществото, които са изпратили политиците в парламента, а не някакви собствени идеи или собствени интереси. И второ, което е много съществено все пак различните идеи трябва да имат вид на, да го наречем така, на публични или национални интереси, тъй като може да има различни идеи, но все пак обществото трябва да има някаква стабилизираща ос, ако мога така да се изразя. Иначе съм напълно съгласен, че без различни идеи и без разделение на мнозинство и малцинство е невъзможно да съществува едно съвременно общество, не говорим само за демократично. Така че от една известна гледна точка проблемът е, че различията между идеите се пренебрегват или се заличават в името на властта.
Р. П.: Вие казвате, че тази управленска формула вече е изчерпала своите възможности, а в същото време коментирахте, че не си струва да бъде коментирано поведението на десния политически сектор. Кажете обаче Патриотичният фронт как се ситуира в тази битка и той има ли полезен ход, очаквате ли там да има изненади?
А. М.: Патриотичният фронт се представи много неубедително в последните избори и особено говоря за Фронта за национално спасение. Проста липсва класа, липсва политическа класа, политическо ниво. Можеха много по-добре да си изиграят картите така, че и да удовлетворят своите избиратели, в същото време да бъдат много по-убедителни в позициите, които защитават. Според мен има, и те не са от вчера, има определени търкания между двете съставни части на Патриотичния фронт и те не са от вчера – има определени търкания между двете съставни части на патриотичния фронт, то си пролича много ясно, че те не успяха и не поискаха да се явят заедно на местните избори, което беше много сериозна грешка според мене. Така че там също е въпрос на едно конюктурно запазване на целостта на фронта с оглед на парламентарната група, а какво ще се случи на едни следващи избори е много трудно да се предвиди.
Р. П.: Възможното бъдещо развитие на Реформаторския блок – възможно ли е да последва примера на АБВ като се самоопредели по-категорично и по-знаково за участието си във властта сега и по-точно за мястото, което заема в политическия спектър?
А. М.: Реформаторският блок много трудно може да се определи като единен субект, вътре в него има много големи различия и се видя отдавна, че те не могат да се самоопределят, да фиксират позицията си като една цялостна последователна и сплотена формация. Така че там всеки ще гони своите интереси и аз лично не виждам особено бъдеще в тази формация такава каквато е. Според мен вдясно ще продължат нови процеси на фрагментиране, може би някакво бъдещо консолидиране, но според мен Реформаторския блок е изчерпан като политически потенциал.
Р. П.: Кажете обаче, допускате ли с оттеглянето на Ивайло Калфин от властта всъщност се задейства план „Бе” за засилването на неговите политически позиции като вариант да бъде общата кандидатура на лявото с ГЕРБ или солово само на АБВ с ГЕРБ?
А. М.: Не, аз смятам, че няма да има обща кандидатура на ГЕРБ и лявото, защото според мен плановете са други. Също така смятам, че Калфин едва ли ще бъде общия кандидат на лявото ако до такъв се стигне, защото аз искам да подчертая, че независимо от афинитета на новото ръководство на БСП към сближаване с АБВ, това няма да е лесна задача. Вътре в самата БСП имаше много сериозна съпротива срещу това. Но Калфин е прекалено емблематична фигура за скоростното разделение между БСП и АБВ и според мен ще бъде по-трудно приемлив. Вероятно ще се търси друг общ кандидат – по-неутрален и фигура, която няма да изостря страстите все още, няма да човъркаме незарасналата рана.
Р. П.: Повторете моля ви на финала вече съвсем лаконично кой според вас е най-логичният вариант за бъдещето на кабинета след последните събития.
А. М.: Два варианта има - единият вариант е да издържи още примерно около година, т. е. да се започне да се работи за преструктуриране след нови избори, след президентските избори, т. е. парламентарни избори напролет, а другият вариант е особено ако нещата около и извън България се развият зле може да имаме избори „две в едно” през късната есен.
Р. П.: Благодаря ви за този коментар и прогноза, която направи доц. Александър Маринов - преподавател в Софийския и в Пловдивския университет. Чуйте звуковия файл.
Политологът от Българския институт за правни инициативи Теодор Славев коментира за Радио Пловдив бъдещето на коалицията ГЕРБ, "БСП- Обединена левица" и "Има такъв народ" и споразумението им с "Демокрация, права и свободи – ДПС" както и предложения проектокабинет „Желязков“. Според него за всички е по-добре да имаме редовно правителство,..
Социологът от агенция „Мяра“ Яница Петкова коментира коалицията „три и половина“, която формира мнозинството за правителство. По думите й във всички случаи ДПС- ДПС печели от участието си в него. Свикнали сме да се виждаме ИТН като непредвидим партньор, но участието в управлението може да промени това, а БСП е в трудна вътрешно - партийна..
Песимистично са настроени пловдивчани спрямо новия кабинет на ГЕРБ-СДС, БСП и Има такъв народ, подкрепен от Алианса за права и свободи. Едни смятат, че е добре да има правителство, за да не влизаме отново в изборна спирала, други не вярват правителството да има перспектива, а на трети предложението им напомня за тройната коалиция с премиер..
Президентът Румен Радев връчи мандата на Росен Желязков, който беше посочен за министър-председател от ГЕРБ-СДС . Кандидатът за премиер беше обявен от Теменужка Петкова. "Взехме единодушно решение Росен Желязков да получи проучвателния мандат за съставяне на правителство. Той е преминал през всички етапи на държавната администрация. Безспорен..
Ще доведе ли плащането на 20% ДДС на държавата при продажба на жилище до нов скок в цените на имотите? Според експерта по сделки с недвижими имоти Мирослав Язов цените им ще се повишават през идните години не само заради ДДС, данъци и др., а и поради новите изисквания към качеството и вида на новите строежи. По думите му ще има голямо преместване..