Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Икономиката - без сътресения

Доц. Виктор Йоцов

За трета поредна година икономическият растеж се ускорява. Въпреки че оставаме в ниските нива, но така или иначе от 2013 г. насам имаме ускоряване на икономическия растеж като за миналата година, 2015-та, той е около 3 процента. Това е добрата новина. Надяваме се тази тенденция да се задържи, въпреки че очакваме леко намаляване, но половин процент не е от съществено значение. Това заяви доц. Виктор Йоцов   от Института за икономически изследвания при БАН преди представянето на годишния доклад на Института за икономическото развитие и политиките в България. 

Лошата новина е, че всичко това е съпроводено с огромни рискове и може би най-важното е, че тази макроикономическа стабилност, която имаме, не се транслира в някакво видимо покачване на жизненото равнище на българина, да не говорим за неговото отношение.  А в изследванията на това дали българинът е щастлив, какви са неговите очаквания – виждаме, че там нещата не стоят добре. Т. е. тази стабилност не се транслира в положителни очаквания в по-дългосрочен план. Това е сериозен проблем. Мисля, че няма нужда да се аргументирам, че хората са общо взето песимистично настроени, заяви доц. Йоцов.

По думите му това, което виждаме миналата година е, че както вътрешните, така и външните фактори за развитие са положителни, тъй като в предишни години ту едното е било положително, другото – отрицателно, ту и двете отрицателни, тази година в това отношение е по-добре.  Какво се крие по-дълбоко зад това? Външните фактори за растеж не са устойчиви, т. е. това зависи от външната среда – какво става с твоите външнотърговски партньори? От тази гледна точка, макар че те могат да ти дадат в някоя конкретна година по-висок темп на растеж, както беше  между другото 2015 г., нищо не можеш да прогнозираш по отношение на следващите години. Т. е. един устойчив растеж трябва да  се основава на вътрешното потребление, когато това е изпълнено и вие, и хората ще живеят по-добре, подчерта доц. Йоцов.  И темповете на растеж в крайна сметка са една цифра. Нас ни интересува как живеят хората. Миналата година имахме по-силно влияние на външните фактори, а за 2016 очакваме това да намалее, тъй като има различни причини, но най-съществените са с намаляването цените, които са в основната експортна листа на България, преди всичко суровини, материали, метали т. е. ние не може да разчитаме на външните фактори през тази година. Именно поради тази причина и нашата прогноза е за намаляване на темпа на икономически растеж от 3 % през 2015-та на две, две и нещо през 2016 г.  Няма някакво значение, хората не могат да усетят такава разлика. За хората е много по-важно каква е заплатата, каква е средата, какво е нивото на корупцията, какво е образованието. Това са много по-съществени неща отколкото да залъгваме хората, че сме ускорили растежа от 2 да 3 %, подчерта доц. Йоцов..

По думите му строго погледнато, не сме в криза много от много отдавна. Кризата в България беше 2009 – 2010 г. Криза имаш, когато две последователни тримесечия с отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт. Такова нещо нямаме вече пет години, но последиците от тази криза се чувстват и сега, а вероятно и занапред преди всичко по отношение на финансовия сектор. От няколко години вече – шеста – седма година вътрешният кредит, т. е. това, което банките дават като кредит и на населението, и преди всичко на бизнеса, с който да развива икономическа активност това нещо е замряло. Нямаме никакъв растеж в кредитирането, това е очевидна последица от финансовата криза, доверието към финансовата система е доста накърнено и няма търсене на кредити. Това е сериозен проблем.

През последните години държавните задължения нарастват, както вътрешните – т. е. това, което се емитира от Министерството на финансите, така и външните. Това също е проблем не толкова на нивата, тъй като ние в сравнение с други страни сме все още на ниски нива, но темповете, с които нараства са много високи и друго неприятно е, че общо взето не знаем за какво се взимат тези високи задължения, които понася сега икономиката. Непрекъснато четем за нови емисии, за нов дълг и не е много ясно за какво става дума. Това не е за изплащане на стари задължения, тъй като ние в краткосрочен план нямаме падежи. Остава да мислим дали ще правим някакви големи инфраструктурни проекти, за което аз не съм чул, или пък другото, което чета в момента, че армията щяла да се превъоръжава. Нали разбирате, че едно е да правиш инвестиции в производителния сектор, съвсем друго е да купуваме самолети, кораби и т. н., т. е. ние трябва да знаем тези задължения накъде отиват, за да направим прогноза  това как ще се отрази на растежа. Нямаме обаче такава информация. Нещата общо взето са спокойни, няма някакви сътресения. Ще ми се да виждам транслиране на тази стабилност в подобряване живота на българина, но това е очакване, заяви още доц. Виктор Йоцов. 

Чуйте звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Нулевата ставка ДДС за хляба трябва да бъде запазена

"Професионалната етика изисква да кажа, че няма козуначено изделие, което да има себестойност 200 лв. Но нсе пак, търсенето определя предлагането. Не зная какви очаквания имат купувачите, които ще отделят 200 лв за козунак, но те едва ли ще вкусят нещо изключителнно, защото козунакът е изделие, което има много ясен състав. В резултат на спазването му,..

публикувано на 26.04.24 в 16:03

Големият въпрос на тези избори е знаем ли накъде отиваме

Това, което ентусиазира избирателите обикновено са две противоположни състояния - разочарование и гняв или пък надежда . За разлика от предишни периоди, в които сме били свидетели и на двете, то днес българите е на кръстопътно състояние - гледат с недоверие, страх, скептицизъм и описват собственото си отношение към дистанциране, определи социологът от..

публикувано на 26.04.24 в 11:04

Ден на отворените врати в Арменското училище

Основно училище „Виктория и Крикор Тютюнджян” се намира в сърцето на Стария Пловдив сред китната зеленина на хълма Небет тепе. Арменското училище както обичат да го наричат пловдивчани  има 190-годишна традиция на добро образование и възпитание, в него се обучават деца от 1-ви до 7-ми клас както с арменски, така и с български произход. През настоящата..

публикувано на 25.04.24 в 17:30
Надя Василева, председател на БКЗ

Най-много служители в Пловдив се търсят в IT сектора

Работодателите в Пловдив прогнозират, че компаниите в региона, които ще назначават хора в следващите шест месеца, са с 11% повече от тези, които възнамеряват да съкращават работници. Това коментира в предаването "Ден след ден" на Радио Пловдив председателят на Българската конфедерация по заетостта (БКЗ) Надя Василева. Конфедерацията е публикувала..

публикувано на 25.04.24 в 16:33
Мира Радева

Опозицията доказа сила със свалянето на Росен Желязков

Свалянето на Росен Желязков от председателското място в НС от практическа гледна точка няма никаква стойност, тъй като депутатите излизат във ваканция до предсрочните избори. Смисълът беше да се докаже силата на парламентарната опозиция. Това коментира социологът доц. Мира Радева. Тя добави, че според нея партиите, които се обединиха..

публикувано на 25.04.24 в 15:55