Георги Стоев: Аз не съм от икономистите, които много силно вярват в регулирането на пазарните процеси. Напротив, смятам, че при по-свободни отношения резултатите и за потребители, и за доставчици на услуги са по-надеждни, по-качествени и по-евтини. Но все пак живеем във времена след тежка финансова криза и в синхрон с това, което прави Европейската комисия заедно с Европейската централна банка българските власти провеждат тези стрес тестове. Българският потребител трябва да ги приема по-скоро като допълнителна информация за начина, по който съществува българската финансова система и изобщо българската икономика, а не толкова като сигнал, че нещо нередно се случва с България или с банковата система, т. е. вашите слушатели не би трябвало да са обезпокоени от самата дума „стрес тестове”, по-скоро става дума за редовен одит или ако искате одит, който е предизвикан от времената, в които живеем. Но вашият конкретен въпрос дали това трябва да бъде редовна практика – не съм убеден, че толкова тежко административно усилие, все пак скъпо удоволствие, е оправдано.
Радио Пловдив: А каква е сумата, колко милиона отдели БНБ за този контрол?
Георги Стоев: Конкретно за БНБ не мога да ви кажа, но в европейски мащаб става дума за няколкостотин милиона. Със сигурност много хора обича по-тежкото регулиране и по-сериозния контрол от страна на властите. Просто аз не съм от тази група икономисти.
Радио Пловдив: Кажете ни кога се счита, че една банка е преминала успешно такъв подобен стрес тест, сега говорим обаче и за печалби на банките. Те пряко ли касаят преминаването?
Георги Стоев: Не, печалбата като финансов резултат не е пряко свързана с капиталовата адекватност или качеството на управление на банковите активи спрямо собствения капитал. Нямаме някакъв модел, който да казва, че печелившите банки са по-добри от губещите банки. Разбира се, ако сте инвеститор в акции на банка, това директно ви касае, но в случая аз приемам, че хората, които ни слушат са по-скоро спестители в банка, имат депозити и имат отношения, които касаят по-скоро техните пари отколкото техните спекулативни планове да направят печалба на борсата с акции на банки, но разбира се, в тесния случай на инвеститори в банкови акции важен показател е банковата рентабилност и дивидентите, които изплащат банките. Но в общия случай на българските депозанти в банковата система важният показател е и този показател, който следи Европейската комисия е капиталовата адекватност на банките, отношенията между техните собствени капитали към активите, които управляват. Няма някакъв точен показател да казва кога банката преминава или кога отпада на този тест или кога се проваля на този тест. По-скоро целта на методиката, която в Европа се използва е по-скоро да се покаже какъв е размера на допълнителния капитал, който би бил необходим на банковата система, за да оцелее в една стрес ситуация, подобна на ситуацията от 2008 г. Последните данни от ЕК показват, че в една стресова ситуация биха били необходими 550 милиарда евро, което разбира се, че се равнява на повече отколкото е дълга на Гърция, ако искате по този начин да сравним нещата, т. е. става дума за една солидна сума. Големият въпрос е разбира се свързан с това колко равномерно е разпределен този риск, т. е. ако рискът е разпръснат в много икономики и сред много банки, това по-скоро бихме считали, че е контролируем риск и в известен смисъл с допълнителни напътствия и регулиране може да се преодолее. Но когато става дума за концентрация на риска, особено в италианските банки в Европа, тогава виждаме доста по-изнервено приемане на тази информация, съответно при не дай си Боже фалира една от тези банки е съвсем възможно да се тръгне във верижна реакция към други финансови институции.
Радио Пловдив: Г-н Стоев, вие маркирате принципите на финансите, но аз ви питах за печалбите не случайно, защото българинът е свикнал да мери стабилността на своята банка именно по това как неговата банка увеличава капитала си. Говорим за рекордни печалби. Как стоят българските банки на фона на всичко, което говори и на фона на европейските, разбира се, като прескочим онази злощастна 2014-та с КТБ?
Георги Стоев: Аз смятам, че българските банки стоят в системно отношение, т. е. погледнато в цялата банкова система, по повечето показатели, които бихме следили за такова сравнение, стоят дори по-стабилно от средните показатели за европейската финансова система. Това разбира се не изключва отговорността на всеки един спестител в банки да търси и най-прозрачни отговори за своята конкретна банка как управлява парите му и каква е сигурността, защото разбирате, че системната сигурност по никакъв начин не означава, че не може да има риск за някоя конкретна банка. Българският спестител, дори българският спестител в пенсионни фондове за старини, когато спестява обикновено е свикнал да инвестира много повече време в това, когато си купува смартфон или телевизор, отколкото когато си избира банка или пенсионен фонд. Някак си има разбирането, че някой друг ще свърши тази работа вместо него – регулаторен орган, държавата и т. н. и оправданието е, че това е сложна материя и че не всеки е длъжен да разбира от това. Но вижте, и смартфоните не са лесна материя, но всеки инвестира много време преди да си купи поредния телефон, а много малко хора инвестират много време преди да си направят следващия влог.
Радио Пловдив: Отпушва ли се кредитирането като говорим за банките според вас и какво ни очаква до края на годината?
Георги Стоев: Да, ако разделим пазара на кредити на търсене и на предлагане все пак като всеки нормален пазарен процес имаме доста силно изявено желание от страна на банките да кредитират бизнеса, особено бизнеса с история и бизнес, в който надеждният мениджмънт е много ясен и прозрачен фактор за банката, при дългосрочни и добри отношения между бизнес, между кредитополучателя и банка, шансовете в момента да се получат заемни пари са по-добри от всякога, лихвите са по-добри от всякога и предполагам, че пазара е такъв, при който банката по-скоро ще моли на някой такъв бизнес да му даде пари отколкото обратното. От гледна точка на търсенето на кредити ситуацията разбира се постепенно се подобрява, когато говорим за качествените идеи и за качествените проекти, защото имаме относително стабилна икономическа перспектива, не бърз икономически растеж, но все пак, особено в секторите, свързани с преработващата промишленост, земеделието, имаме по-надеждни финансови показатели на повечето съществуващи играчи, така че ми се струва, че и търсенето ще започне да се увеличава тази година, което ме кара да съм оптимист, че кредитите ще започнат да растат с по-бързи темпове.
Радио Плоддив: Последен въпрос, тъй като темата ни беше за банковата стабилност, колко здрави са българските банки, ако може да резюмирате с едно изречение, г-н Стоев, какво ще каже БНБ на 13-ти?
Георги Стоев: Аз мисля, че БНБ ще потвърди доброто здраве на българската банкова система. Добре е потребителите на тази информация да не се ограничават само с тесните специалисти финансисти. Хубаво е да се обърне внимание на това кои банки са във върха на тази класация, кои са на дъното, къде има рискове, свързани с конкретна банка, а не толкова да се успокояват българите, че банките, общо погледнато, са в добро здраве, така че моята препоръка е нека повече гледаме конкретните банкови показатели на индивидуално ниво.
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..