В една днешна статистика, слушатели на програма „Христо Ботев” се отбелязва, че за пет години площите у нас, засети с тикви са се увеличилr над 12 000%. Да, над 12 000%. Вярно е, мислим че сме аграрна страна, ама чак толкова… Същевременно хранителните стоки са ¾ внос, дъвчем оранжерийна пластмаса и петролно формирани колбаси и слушаме самосъздали се диетолози за здравословното ни хранене.
А разковничето е в субсидията. За тиквите европомощта е 238.80 лв. на декар. Реалните разходи са по-малко. Износ няма. Отчетността е с фактури и кантарни бележки, складови разписки, договори за покупко-продажба. По логика производителите, т.е ползвателите на евросубсидията трябва да доплащат на купувачите, за да са коректни показваните документи. Другото се нарича сив сектор, в който явно охолно участват и контролиращи. И даващи.
В редичката се нареждат и орехите, лешниците, зеленият фасул, грах, но не фуражен и т.н и т.н.
Предимно облачно
Разкъсана облачност