Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Оборудването на АЕЦ "Белене" да се включи в нови руски проекти

Снимка: БГНЕС

От Брюксел включване на българския евродепутат Владимир Уручев по темата: изплащане на задълженията на българската "Национална електрическа компания " към руската "Атомстройекспорт“ за произведеното оборудване на спряната АЕЦ "Белене", които са 628 млн. евро.

Както вече всички знаем по темата АЕЦ "Белене" премиерът Бойко Борисов обсъди по телефона с руския президент Владимир Путин ситуацията в този момент, свързана и със задълженията на  НЕК към "Атомстройекспорт". Сумата, знаете, възлиза на 628 милиона евро, това е новината от вчера. От тази сутрин – знаем, че Народното събрание обсъжда на второ четене отпускането на държавен за НЕК. А в този момент София осъмна и с плакати, които питат „Какво криете за АЕЦ "Белене"?”. Каква е ситуацията сега с поглед от Брюксел включваме българския депутат от ГЕРБ Владимир Уручев. Това е темата, по която се вълнуваме сега тук, в България, да ни кажете каква е ситуацията от ваша гледна точка и прочита, който правите за този заем, който трябва да гласуваме и да плащаме на руската страна. Такава ли е процедурата, това ли чака след арбитража и това ли е най-изчистеното решение за нас като страна?

Владимир Уручев: Да, българската страна е поставен в определени условия на решение на Арбитражен съд. Ние сме страна, която уважава тази арбитражна институция в света, иначе никога няма да бъдем надежден партньор и сме длъжни да изпълним това решение. Разбира се, можеше да го оспорваме в швейцарски съд, после в български съд, това отнема много време, но лихвите, които са начислени те си вървят, а те са за нашата страна като бюджет и като икономика те са много значителни. Така че стъпките, които трябва да се направят е очевидно, че ние първо трябва да този дълг, който е признат от Арбитражен съд, да го платим. След това възниква въпросът какво правим с оборудването, което плащаме. Знам, че в България се водят доста сериозни спорове дали го има това оборудване, дали е произведено или не...

Радио Пловдив: Да, вчера Методи Андреев пред нас, пред нашето радио каза, че той не ги е виждал тези оборудвани реактори и съответно всичко свързано с тях.

Владимир Уручев: Той не ги е виждал и аз не съм ги виждал, макар че аз излизам от тази промишленост и трябва да ви кажа, че в годините назад съм разговарял с хора от България, наши специалисти, които са ходили на определени етапи на приемане на това оборудване и те са го виждали, така че не може всеки да го види. Ще го видим тогава, когато го докараме в България или когато се реши нещо да се прави с него. Това е задължително, трябва да кажа, това е задължително. Най-вероятно да се договорим с Русия да се плаща дълга не на един, а може би на два или на три етапа...

Радио Пловдив: И по-ниски лихви, както поиска министър-председателя Бойко Борисов в разговора с Путин?

Владимир Уручев: Това е отново един спор с лихвите, който нашите юристи и финансисти смятат, че неправилно изчислени в решението на Арбитражния съд и затова ние сме подали съответните документи за такава корекция. Трябва, разбира се, съгласие и на руската страна. Във връзка с бъдещето на това оборудване, във връзка с всичките онези стъпки, които ще последват след първото плащане. Ние трябва да имаме нормални взаимоотношения с руската страна и за да видим какво е оборудването, доколко е произведено, какви са неговите сертификати, от кога ще започнат да текат гаранции – на нас такива технически въпроси. И най-важното е да се види дали възможността това оборудване да се включи в някои от предстоящите руски проекти, които те строят – ядрени централи в света, е някаква опция, която те биха я приели, тъй като това ще бъде най-доброто решение и тогава отново ще последва въпросът дали и до каква степен ще се възвърнат средствата в НЕК, тъй като очевид0но при един нов проект ще има инвеститор. Този инвеститор така и така ще плаща за оборудване, дали за произведено и за тепърва, което ще му произвеждат.

Радио Пловдив: Кой вариант ви се струва най-логичен, г-н Уручев, това оборудване евентуално частен инвеститор да купи проекта и да изгради централа там или това ви се струва невероятно?

Владимир Уручев: Да, има заявени инвеститорски интереси, но това са на ниво „ние имаме интерес”, без да се казват никакви конкретни условия. Според мене две или три трябва да са опциите, които трябва да бъдат на масата – едната е, казах, оборудването да се включи в някой от руските проекти и както се казва да го продадем. Другите опции са свързани в България, едната е, естествено, това е наше оборудване, ние имаме проект, площадки и в Козлодуй, и на Белене и трябва да се развива проект, който да се реализира в България. Това обаче, един проект ще струва, особено по сегашните цени,  и опита, който има в Европа в строителството на ядрени централи, не по-малко от 10 милиарда, имам предвид евро. Като приспаднем някои готови неща на нас ще ни излезе малко по-евтино, но това са огромни пари, които без стратегически инвеститор няма как да се намерят, тъй като държавата не може да ги отдели. Затова има опция да се търси стратегически инвеститор, достатъчно мощен, който да поеме изграждането на ядрена централа без участието на държавата. Това е другата предпочитана работеща опция, която да не задължава държавата в годините напред – след десетина, двайсет години с някакви тежести, които са непоносими. Ето, примерно, имам предвид двата американски ТЕЦ-а – докато не им изтекат договорите ние ще плащаме високите цени, които са фиксирани в самото начало. Да не се получи подобна ситуация и с един АЕЦ, който ще работи и ще си възвръща инвестицията минимум 20 – 30 г. И третата опция - държавата сама да строи с повече държавни средства. Тази опция според мене  трудно може да работи в условията на пазар енергиен, който имам в Европейския съюз, действащи правила за държавна помощ. Аз лично не я виждам как може да проработи.

Радио Пловдив: И още нещо в края на разговора, г-н Уручев, за съвместните бъдещи енергийни проекти с Русия, визира се в разговора на г-н Борисов с Путин и газови хъб ”Балкан”. Там каква е настройката в Европейската комисия на този етап, какви са разговорите и кога ще има среща?

Владимир Уручев: Газовият хъб се приема добре в ЕК, тъй като това съответства на европейските правила, на европейските нужди затова как да се развие този енергиен пазар, който все още го нямаме в Европейския съюз, говорим за единен пазар, че ще се случи в следващите десетина години. И той ще се базира именно на такива хъбове. Хъбът в Югоизточна Европа по отношение на газа България стои и по чисто географски много добре, и като инфраструктура има налична много добре, и като възможности да постъпва газ от други източници. Аз смятам, че за руската страна колкото и да се говори политически по този проект, в момента, в който  се оформят параметрите на този хъб, тя ще прояви интерес, защото за Русия също е важно да има пряк контакт, пряк достъп Русия – Европейски съюз, без да минава през трети държави както сега е Украйна, както в бъдеще се очакваше Турция. Знаете „Северен поток” как го направиха – заобиколи почти всичките северни страни и от Русия директно влезе в Германия по морето, т. е. да няма политическо и каквото и да щете влияние върху тези доставки от трета страна. Така че аз по никакъв начин не изключвам опцията Русия да се присъедини към газовия хъб за изплащане в зависимост от развитието, разбира се, на целия газов пазар, на газовите нужди в ЕС, за съжаление в момента, не само в момента, а като тенденция в последните години потреблението на газ не расте и затова ще трябва да има едно добро обяснение дали да се правят големи норми на инфраструктури или да се правят по-малки и постепенно да нарастват в зависимост от употребата.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В големите вериги свободен пазар няма, а надценката е 80-100%

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него  у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..

публикувано на 13.02.25 в 16:09

Първа копка на новата водопроводна мрежа в Брестовица

Днес започва реконструкцията на водопровода във високата зона на Брестовица. Символичната първа копка за начало на строителните дейности дадоха кметът на община Родопи Павел Михайлов и кметът на селото Мария Манолова.  На церемонията присъства Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за изпълнение е 600..

обновено на 13.02.25 в 14:41

Докато шумим за вейпове, на пазара вероятно има нова дрога

Стотици репортажи и много енергия в сдружение "Майки срещу дрогата" вложи журналистът Веселина Божилова, която от години работи по темата за зависимостите и битката с тях.  След приетата на първо четене пълна забрана на вейповете с нея говорим за поредната активност да се разпишат нови правила и за волята да има контрол и ефект от тях. Тя е скептича...

публикувано на 13.02.25 в 13:12

3 години обучение на медицински сестри ще ни върне в миналия век

На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова,..

публикувано на 13.02.25 в 11:52

Бедни сме, защото ни ограбват картели и монополи

За потребителското недоволство, икономическите му основания и социални последици разговаряме със социолога Кънчо Стойчев, който е председател на УС на сдружението "Произведено в България".  Гневът на хората е напълно основателен. Според социолога основният проблем е, че големите търговски вериги чрез така наречената търговска отстъпка неправомерно..

публикувано на 13.02.25 в 10:58