Според становище на Висшия адвокатски съвет от тези дни, правото на пешеходеца да пресича на пътека или на друго място не е абсолютно. Той, неколесният, би имал предимство, ако я е заел правомерно. Не знам какво значи практически това, но както се казва, ловът за пешеходци може да се смята за открит.
От друга страна в закона за движение по пътищата, чл.119 е записано, че „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”. Както се казва, писано… И какво от това?
От трета страна висшият адвокатски съвет доизяснява, че законодателят не е предвидил изисквания към шофьорите при приближаване на пътеката да намалят скоростта си, да се движат бавно или да пропуснат винаги и във всеки момент или случай, независимо от скоростта си на движение пешеходец, който предприема пресичане по нея.
Преди петнайсет секунди четохме от закона. Явно това не е достатъчно.