Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хор „Христина Морфова” пази традициите на българското хорово изкуство

Снимка: личен архив

Тази година хор „Христина Морфова” отбелязва своята 80-годишнина. Създаден е от проф. Людмила Прокопова през 1936-та – годината, в която великата оперна певица Христина Морфова загива при катастрофа. Съставът е носител на множество награди от международни конкурси – в Ланголен (Великобритания), Варна (България), Лайпциг (Германия), Гориция (Италия), Толоса (Испания), Анкара (Турция) и др. Концертната му дейност обхваща страни като Чехия, Словакия, Унгария, Холандия, Гърция, Израел, Румъния, Белгия, Австрия и др. 

Любов Карагитлиева-Бойчинова, дългогодишна хористка и председател на хора, споделя:

За мен хорът е част от живота ми. Да пееш в него е празник, защото музиката ни обединява, имаме прекрасни взаимоотношения. Фактът, че сме различни по възраст и професия, ни обогатява. Турнето в Израел през 1992 г. за мен беше едно от най-незабравимите. Там прозвучаването на българската музика бе уникално преживяване. Имаме много обработки на народни песни в репертоара си. Част от нашата мисия е да бъдем посланици на българския фолклор по света. Съвсем скоро бяхме в Пирдоп, където е загинала Христина Морфова. Паметникът ѝ е възстановен и за нас беше огромно вълнение да ѝ отдадем почитта си. Чувствам се наградена от името на целия хор за всичко, което правим. Топлото отношение на публиката ни зарежда и окрилява. Сценичното музициране е една магия. Ние трябва да пеем така, че да бъдем като един, да пулсираме с едно сърце. Хоровото пеене е колективно изкуство, човек се научава да уважава хората около себе си и да бъде по-толерантен. Бих пожелала на всички да се опитат да пеят, защото това наистина ни прави по-добри, по-щастливи и по-красиви.


Именитата българска диригентка проф. Лилия Гюлева дълги години ръководеше състава. Ето какво ни разказа нейната възпитаничка Таня Никлева-Владева, която от две десетилетия е начело на хора:

Хорът е бил поет от Людмила Прокопова, която го дирижира почти до 1959 г. Две години преди това в него е била поканена младата тогава Лилия Гюлева. От нея съм научила изключително много. Тя се раздаваше и беше безкомпромисна. Не е лесно да наследиш един такъв титан и учител. Дълъг, труден и понякога доста мъчителен е пътят към доверието на хористите. Това ме е направило такава, каквато съм в момента и ме е доизградило като личност. Считам за най-голяма награда и постижение това, че хорът започва да се увеличава като състав. Намираме нови почитатели и последователи, което лично за мен е огромно удовлетворение.

На 1 декември участваме в юбилеен концерт на читалище „Д-р Петър Берон”, което навършва 90 години – продължава г-жа Владева. Два дни след това ще имаме концерти в Казанлък, в рамките на първия хоров празник „Петко Стайнов”, по повод 120-години от рождението на композитора. На следващия ден имаме самостоятелен концерт в Стара Загора, съвместно с ученици от музикалното училище в града, което също носи името на Христина Морфова. На 11 декември хорът ще отбележи Световния ден на хоровото изкуство с концерт в София, а по-късно сме в Хасково, където ще се проведе Първият национален фестивал за коледни и новогодишни песни. Стараем се да запалим все повече хора за хоровата музика, защото тя е чист извор българска култура. Да постигнеш хармония с други хора е висша форма не само в изкуството, а в живота. Всеки може да се затвори и да се изолира, но способността да живееш с другите е безценна. След репетиция виждам как очите на хористките се смеят и знам, че от присъствието ми на земята има смисъл.








Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!