"Алфа рисърч": 2% преднина на ГЕРБ пред БСП

Малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Водещи формации ГЕРБ и БСП влизат в кампанията със силно сближен резултат: ГЕРБ запазва лидерство от 31,5%, следван от БСП с 29,6% от решилите да гласуват. Това показва изследване "Алфа Рисърч", проведено в периода 16–23 февруари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна, реализирано със собствени средства. Готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели.

За последния месец ГЕРБ търпи лек спад, като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31,9% за Бойко Борисов и 25,3% – за Корнелия Нинова.

Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10,8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати, обаче се отразява негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие. 

Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Към момента ДПС привлича 6,8% от решилите да гласуват, а партия "Воля" стартира кампанията с 5,7% подкрепа от решилите да гласуват.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-тна бариера е Реформаторският блок с подкрепа от 3,9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и "Глас Народен" (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им. Коалицията "Движение Да, България" стартира кампанията с 2,6%, а "Нова Република" с 1,5% от решилите да гласуват. Авансът на "Да, България" се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. "Нова Република" има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат. 

Единствената по-различима алтернатива вляво – коалицията "АБВ – Движение 21" – влиза в кампанията с подкрепата на 2,9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като лявоцентристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана антистатукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция "АБВ – Движение 21" или възможността да отбележат опцията "Не подкрепям никого".

Предизборната кампания е периодът, който ще покаже в каква посока ще се развият малките дистанции и какви възможности за сформиране на управленско мнозинство ще са налице след изборите. Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации, ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.