Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Щастлив ли е българинът?

Българите са щастливи и оптимисти, но доста тревожни

Сочи изследването на Института за политика и Института за изучаване на човека и населението

Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование, без брак, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и  мъжете оптимисти са равни.

Нивото на оптимизъм е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата 5-степена скала.

Данните са от проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.

Очаквано, 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% обаче заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ.

Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади  хора с  висше образование и по-високи нива на доходите.  На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото.  Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование.  Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.

Средната стойност на тревожността на българите е малко по-висока от средната – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца.  Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят  източниците на доход в домакинството.

Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).

При изследването на Института, представено през май, e регистрирана висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това се добавят индексите за самооценка от сегашното проучване, може да се направи извод, че отчуждението е защитен механизъм. 

Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.

Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят.

Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.

Интервю с проф. Антоанета Христова, председател на управителния съвет на Института за политика, може да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Без бюджет следващия месец няма да можем да платим заплати

За първа година от 1990 г. насам се започва година без приет удължителен закон за бюджета, каза за Радио Пловдив кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е и заместник-председател на Националното сдружение на общините.  По думите му, притесненията, които тази ситуация създава у общинските ръководства, са в няколко посоки. Не сме наясно каква..

публикувано на 14.01.25 в 11:21

Изборният процес и сега е сложен, а политиците ще го затруднят още

Председателят на  Районната избирателна комисия за Пловдив - град Калоян Сухоруков коментира приетите на първо четене пет законопроекта за промени в Изборния кодекс. В тях се предлага създаването на около 300 преброителни комисии на територията на страната, които да се образуват по реда за образуване на Общинските избирателни комисии, но без ясно..

публикувано на 14.01.25 в 10:49
проф. Антоанета Христова

Всичко е театър, който е подчинен на политически пиар

"Нито един от сигналите, които в момента се излъчват, не могат да се приемат за достатъчно достоверни. Или като знаци по посока на несъздаване, или създаване на правителство. Смятаме, че в момента всички играят позиционна игра, която трябва да излъчва посланието към избирателите, а именно - че всички искат да има правителство. В момента всички..

публикувано на 13.01.25 в 16:40

Спокойна снежна обстановка в областите Пазарджик и Смолян

"По пътищата в Пазарджишка област няма закъсали автомобили и бедстващи хора", каза Мирослав Стоянов, говорител на Областната дирекция на МВР. Той съобщи, че е отпаднало ограничението за товарни автомобили над 12 тона с ремаркета и полуремаркета по пътя Велинград до границата в Благоевградска област. Остава обаче, забраната такива автомобили да се..

публикувано на 13.01.25 в 16:26

Жертвите на пътя са по-малко при лошо време

Инцидентите на пътя с жертви са в пъти по-малко при лошо време като снеговалеж, проливен дъжд или мъгла. Това става ясно от изследване на Института за пътна безопасност.   От него става ясно, че през изминалата година при лоши условия са загинали 10 души или 2% от всички загинали при катастрофи през годината. Докато когато времето е..

публикувано на 13.01.25 в 16:10