Отрицателните оценки за 44 НС - два пъти повече от положителните

44­-тото Народно събрание започва работа в условията на силна поляризация, което се отразява и на цялостния му рейтинг – 15% положителни срещу 39% отрицателни оценки, това показва последното проучване на Алфа рисърч, представено за Радио Пловдив от социолога от агенцията Геновева Петрова.

Предпазлив оптимизъм за политическото и икономическото развитие на страната на фона на сериозни предизвикателства пред региона и ЕС, в които Българя се опитва по­-активно да заеме свое място. 

Висок положителен рейтинг запазва президентът Румен Радев (57%), с което президентската институция следва традицията да е единствената с устойчива подкрепа. Това показва първото проучване на обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" след старта на 44-­тото Народно събрание и третия кабинет „Борисов", осъществено съвместно с Нова телевизия. 

Проведено е в периода 12 – 22 юни 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално­демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. 

В проучването се очертават следните по­важни тенденции: Правителството, както и премиерът, стартират с доверие, почти идентично с това на кабинета „Борисов 2“. Ключов е въпросът в каква посока ще се развие то през следващите месеци, за да гарантира по­дълъг живот на настоящото управление. 

Персоналните оценки за министър-­председателя се разделят на три почти равни групи (32% положителни, 33% неутрални, 35% отрицателни). С тази подкрепа Бойко Борисов остава най­-одобряваният политически лидер, следван близко от Красимир Каракачанов (28%) и Корнелия Нинова (27%). Всички останали партийни лидери, както парламентарни, така и извънпарламентарни, запазват твърде ограничена обществена подкрепа. 

Изключително слабо остава доверието в главния прокурор и съдебната система, което години наред гравитира около едни и същи ниска нива. Очевидно нито една от противостоящите страни не е успяла да убеди общественото мнение в своята кауза, в резултат на което се задълбочава усещането за липса на ефективно правосъдие и справедливост. Интересна динамика е налице в отношението към полицията, доверието към която нараства с почти 10 на сто в сравнение с края на миналата година. Предвид силната поляризация на общественото мнение към нейната дейност, обаче, е още рано да се говори за обръщане на тенденцията. Мнозинството от министрите остават непознати за широката общественост. 

С най­-висока популярност се ползва вицепремиерът Томислав Дончев, който освен, че привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, бележи и своеобразен „рекорд“ по ниска степен на неодобрение (едва 1.5%), съвършено нетипична за отношението към политиката и политическото у нас. С добри позиции са още Лиляна Павлова, Красен Кралев, Красимир Каракачанов, Николина Ангелкова. 

Доминиращата проевропейска ориентация на мнозинството от българските граждани, както и сътресенията в ЕС около Брекзит, накланят везните на общественото мнение в посока към по­-силна интеграция на България в структурите на ЕС. 48% са убедени, че България не може да разчита на ускорено икономическо развитие и превръщането ѝ в част от т. нар. страни, движещи се на „първа скорост“, ако не влезе в Шенген и Еврозоната. 25% смятат, че не бива да се стремим към по­тясна интеграция с ЕС. 

Въпреки преобладаващото желание за по-­тясна европейска интеграция, са налице сериозни различия в общественото мнение по отношение присъединяването към шенгенското пространство (50% одобрение) и към Еврозоната (32% одобрение). Същевременно, твърде малко хора са убедени в това до каква степен покриваме критериите за членство в Шенген – 24% смятат, че се справяме с охраната на границата като външна на ЕС, 3% ­ с утвърждаване върховенството на закона и правовата държава, 2% ­ с борбата с корупцията. 

Изводът, който се налага е, че освен усилията, които правителството полага да убеди европейските партньори в готовността ни за членство, ще трябва да извърши и реални действия в страната, за да спечели тези важни битки. 

Мнозинството от българите са позитивно настроени към предстоящото европредседателство на България. Всеки втори е на мнение, че то е много важно и страната трябва максимално да се възползва от него. 20% виждат в него чисто формален акт, а 8 на сто – не смятат, че трябва да му се обръща внимание. Начинът, по който Българя ще определи приоритетите си и авторитетът, който може да извоюва в този период, ще играят важна роля не само пряко за отношението към председателството, но и дългосрочно ­ за подкрепата към ускорена евроинтеграция. 

Предстоящият летен сезон и възстановяващият се предпазлив оптимизъм водят до сериозен (в сравнение с период от преди 5 години) ръст както в намеренията за почивка, така и за ремонтни домашни дейности. Всеки трети планира почивка в страната, 11% ­ в чужбина, 7% ­ посещения на музикални фестивали и концерти, 4% ­ по­-активно спортуване. 

За мащаба на чисто човешкия аспект на емиграцията през последните десетилетия говори фактът, че всеки десети българин очаква лятото, заради среща с деца/близки, които живеят в чужбина. Ремонтните дейности са втората група, която бележи ръст – 

5% ще извършат по-­големи обновления, а 14% ­ по­-малки подобрения в жилището си. 18% ще се занимават със селскостопанска работа, 7% ­ със сезонна 6/26/2017 "Алфа Рисърч": 

Тревожният и силно отличаващият ни от европейските страни факт е, че под 1% планират каквито и да било активности за повишаване на образованието или квалификацията