Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На тепетата не се обръща никакво внимание

Марково  тепе не е снимано както останалите, дори от последните години около 40-те почти не са останали снимки. Това са снимки, на които съм разчитал на  албумите, които съм правил - "Пловдив завинаги" „Пловдивски алманах“, „Пловдивски справочник", като ги направихме по-големи. Това заяви Димитър Райчев, автор на фотографската изложба "Историята на Марково тепе"  в едноименния МОЛ. 

 Пейзажът, който може да се види е, едно тепе, което е съществувало около 70-80 млн години за 20 години става на павета и на бордюри и това е жалкото.  Тепетата, които се познават открай време в Пловдив, са седем. Неслучайно аз съм написал, че Марково тепе е третото. Джамбаз тепе на Понеделник пазара на турски като превод е Шестото тепе и седмото е Небет тепе на Трихълмието в последната му част.  Тук-там е имало някоя скала, но не са били толкова големи. 

Много трябва да съжаляваме, че Марково тепе сега не съществува. То е било много красиво и е било част от Бунарджика. То е по-малко, почти долепено до него и би било много ценно, ако съществуваше. За съжаление, тогавашните управници са решили, че не е някаква ценност и лека-полека са го направили на бордюри. . Не са осмислили средата са го разрушили окончателно около средата на 40-те години. Първият проект е за баня там е в началото на 50-те година. По-късно има друг проект за спортна зала, който също не е осъществен, след това дълъг период е нямало нищо, защото е трябвало да се гърми. Имало е проект за многофункционална зала. Много се гърмеше по него. Ако беше построено нещо обаче преди 1989 г. със сигурност то нямаше да бъде бутнато и там да бъде построено нещо друго. Но понеже мястото остана празно, затова остана идеята да се строи там. Имаше дори идея за небостъргач  там на арх. Матей Матеев.

 На пловдивските тепета за съжаление, не се обръща никакво внимание. Те са дълбоко, изключително запуснати още от средата на 80-те години. Аз много снимам, обикалям, имаше стари снимки с великолепни алпинеуми. Сега състоянието им е безобразно, стълбите са разрушени, не се поддържат. За това трябват много, страшно пари. Парковото пространство на Бунарджика е 350 дка, на Джендем тепе – 400 дка. Това е голяма пространство, то трябва да се запази и там да не се строи нищо, защото  е държавна собственост.

 Повече чуйте от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В големите вериги свободен пазар няма, а надценката е 80-100%

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него  у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..

публикувано на 13.02.25 в 16:09

Първа копка на новата водопроводна мрежа в Брестовица

Днес започва реконструкцията на водопровода във високата зона на Брестовица. Символичната първа копка за начало на строителните дейности се състоя този следобед. На церемонията присъства Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството. Мястото е кръстовището на улиците „Родопи“ и „Алеко Константинов“. В проекта е..

обновено на 13.02.25 в 14:41

Докато шумим за вейпове, на пазара вероятно има нова дрога

Стотици репортажи и много енергия в сдружение "Майки срещу дрогата" вложи журналистът Веселина Божилова, която от години работи по темата за зависимостите и битката с тях.  След приетата на първо четене пълна забрана на вейповете с нея говорим за поредната активност да се разпишат нови правила и за волята да има контрол и ефект от тях. Тя е скептича...

публикувано на 13.02.25 в 13:12

3 години обучение на медицински сестри ще ни върне в миналия век

На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова,..

публикувано на 13.02.25 в 11:52

Бедни сме, защото ни ограбват картели и монополи

За потребителското недоволство, икономическите му основания и социални последици разговаряме със социолога Кънчо Стойчев, който е председател на УС на сдружението "Произведено в България".  Гневът на хората е напълно основателен. Според социолога основният проблем е, че големите търговски вериги чрез така наречената търговска отстъпка неправомерно..

публикувано на 13.02.25 в 10:58