Призив от Пловдив за обединение срещу насилието над медици

Зачестяващите прояви на агресия срещу медици и поредният случай на нападение срещу медицинска сестра от Пловдив стана повод за служителите и ръководството на УМБАЛ „Свети Георги“ да изпратят протестна нота. Те призовават обществото ни да се обедини срещу неоправданото и непровокирано насилие над медици. 

В петък - 1 септември, 25-годишният Васил Сотиров от пловдивското село Първенец нападна 48-годишната медицинска сестра Мария Нейкова в Детското спешно приемно отделение в първа база на УМБАЛ „Св. Георги” в Пловдив. Младият баща напирал да влезе в кабинета, където на системи било момченцето му на година и половина. Детето било погълнало цяла лъжица прах за пране. Сестрата се опитала да възпре изнервения баща, казала му, че вътре има и друг и че трябва да изчака. 

Тогава младият мъж вдигнал шумен скандал и се нахвърлил с удари върху жената. Нападението станало пред очите на нейни колеги, както и на десетки малки пациенти и техните родители. 

Работещите в Детския спешен портал са категорични, че нападателят не е бил провокиран, нито е имал причина да извършва деянието - детето и съпругата му били приети вече в стационар – детето получило адекватно лечение, а съпругата като придружител.

Следва пълният текст на протестната декларация на работещите в лечебното заведение:

ПРОТЕСТНА НОТА

От служителите и ръководството на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Пловдив, срещу насилието над медици

Ние, служителите и ръководството на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, остро осъждаме проявите на насилие над медици. Тези случаи напоследък нарастват лавинообразно, поредният потърпевш е медицинска сестра от Детското спешно отделение на болницата.

Категорично не толерираме агресията, особено срещу хора, които отдават времето и опита си, за да спасяват нашето бъдеще – децата. В настоящия случай става дума за неоправдана жестокост след оказано абсолютно адекватно лечение на малко дете под 2 години. Подробностите не са много по-различни от тези при повечето случаи на агресия над медици.

Няма как с лека ръка да се подминат обаче други едни детайли: ежемесечно близо 2000 деца получават необходимата им медицинска помощ в Детското спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“. Средно по 350 души преминават през всички спешни звена на лечебното заведение. Тези цифри не са просто статистика – зад тях се крият спасени животи, щастливи семейства, а също и много усилия, време и професионален опит, приложен в точния момент.

УМБАЛ „Свети Георги“ е най-голямата болница в страната и с ключово значение за Южен Централен район, който по последни данни от 2016 г. наброява 1,436 млн. души. При нас се извършва лечение по почти всички медицински специалности и в над 95% от клиничните пътеки на НЗОК. Тук пристигат най-тежките медицински случаи в региона. Наясно сме, че пациентите и техните роднини много често са в състояние на стрес, притеснени за развоя на заболяването. Ако си поверил здравето си и това на близките си в ръцете на лекарите и останалия медицински персонал, значи си приел, че те могат да се справят или да положат всички усилия в дадения случай. Ако не си съгласен, не е нужно да прибягваш до юмручно правосъдие – все пак то е най-примитивното – да не кажем праисторическо – средство за невербална комуникация. Издава безсилие, неумение да се впишеш в обществото и неговите порядки.

Като образовани и квалифицирани лекари и медицински специалисти, ние настояваме за уважение към самата болнична институция и към хората, които ежедневно се трудят в полето на медицината. За съжаление, след подобни прояви на насилие, броят на работещите в центровете за спешна медицинска помощ и в спешните отделения намалява драстично. Никой не може пълноценно да се бори за спасяването на чужд живот, докато неговият е застрашен.  

По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи над 10 хил. сестри и акушерки са напуснали страната, а около 15 хил. са сменили професията си заради ниско заплащане, неуважение към личността и професията им и други съвсем немаловажни причини. За работещите в Детското спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ не дежурството, на което са имали малко пациенти, е спокойно, а това, в което не са имали конфликти с придружителите на малките пациенти. Екипът на отделението дотолкова е свикнал с ежедневните обиди от страна родители и придружители, че приема за опасна единствено ситуация с физически агресивно поведение. Защо тези хора трябва да се примиряват с подобно неуважително отношение и със задължителните уточнения „малко им е, трябва повече да ги бият“?!

Докога усещането за безнаказаност ще определя дневния ред в много професии, сред които на първо място е медицинската? Докога тези, които ни нападат на работните ни места, ще се изживяват като „герои на деня“, окуражавани от себеподобните си „герои“ в социалните мрежи и във всички коментарни форми на интернет медиите?

Благодарим за подкрепата на Българския лекарски съюз и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Надяваме се с тяхна помощ, с помощта на МЗ, както и на колеги от лечебни заведения от цялата страна да предизвикаме национален дебат, който да доведе до необходимата промяна в нагласите в обществото.

Нека задържим в България лекарите и медицинските сестри!

От името на всички работещи в УМБАЛ „Свети Георги“:

ПРОФ. Д-Р КАРЕН ДЖАМБАЗОВ, ИЗП. ДИРЕКТОР