Експресивно стартира политическият сезон, очертавайки сюжети за конфронтация на всякакви нива. Начинът, по който те отзвучават в медийната и публична среда, ги характеризира с дефицит на разбирателство – вътрешно и междупартийно, институционално и регионално в контекста на Европа. Води ли се необявена битка и в държавата и каква е цената й на прага на българското председателство на ЕС? Събеседник по темата – социологът Румяна Коларова.
Румяна Коларова: В момента политическият дебат в държавата се води там, където му е мястото – в Парламента. И наистина, политическият дебат в държавата все повече и повече се доближава до онова, което ни беше познато в първите 10 г. от българските промени, от възникването на българската демокрация. Защо? Защото отново имаме онова, което ние, политолозите, наричаме уестминстърски модел или мажоритарен модел на парламентарни групи, на парламентарен живот. Много често моите колеги казват, че отново имаме активна опозиция. Не, не, не това е въпросът, всъщност въпросът е форматът на Правителството, в крайна сметка задава начина, по който си взаимодействат парламентарните групи и този формат на Правителството е минимално печеливша коалиция – знаете, дясна, в някои параметри доста радикална и което всъщност води до един ясен антагонизъм в рамките на Парламента, от една страна има противопоставяне БСП - ГЕРБ, от другата страна имате противопоставяне ДПС – Обединените патриоти. Сега за мен това, което е най-важното в така създадената компилация е, този сблъсък, който наблюдаваме, принципен, многократно деклариран политически, този сблъсък не е подплатен с реален сблъсък тогава, когато се търсят онези прагматични решения, чрез които държавата трябва да се придвижи напред. Трябва хората да усетят някакво съществено подобрение в техния начин на живот.
Аз ще започна с Хасково, защото там нещата са най-типични и най-ясни. През 1999 г. всъщност партиите изчезнаха от местните избори, от местното самоуправление, от местната власт. Това не стана доброволно от страна на партиите. Просто знаете, че се появиха т. н. бизнес коалиции, при които партийността не играеше абсолютно никакво значение. Постепенно тези бизнес коалиции в някаква степен потърсиха своето представителство на централно ниво не защото искаха да се партизират, а защото в голяма степен финансирането на местно ниво зависи от централното. И съответно те намериха своите патрони.
Първоначално техен патрон беше НДСВ, след което естествено и по много причини стана БСП, с естествения процес на конкуренция политическа ГЕРБ зае позицията на подобен патрон от централно ниво. А и в момента всъщност не става дума за партийност, въобще не може да се намери партийността в рамките на местната власт. Същото се случи и във ВСС. Там по същия начин – на магистратите беше дадена автономия, на магистратите беше дадена възможност да се самоуправляват, обаче естественият процес на корумпиране на властта, на съдебната власт, което никой по никакъв начин не може да отрече, естественият процес на упражняване на политическо влияние върху съдебната власт доведе до това, че първо се образуваха едни магистратски коалиции, които нарекохме "бели покривки", спомняте си, всъщност, това е създаване на една мрежа, създаване на едни договорености, които са меджуличностни договорености, в някои държави това се нарича мафия, в други държави това се нарича мрежи, но това няма никакво значение, в случая става дума, че тези мрежи, тези междуличностни зависимости и договорености потърсиха и винаги намират своя политически патрон, своя партиен патрон, който обикновено е управляващият не за друго, а защото в края на краищата управляващите разпределят бюджета на съдебната система.
Знаете, решението се взима в Ппарламента. Само искам да обобщя това, което се случва в тези две сфери и не само там. Сега големят въпрос е, че тогава, когато в модела, в който управляваше ГЕРБ до този момент решенията, касаещи Висшия съдебен съвет и решенията, касаещи местната власт, се взимаха с някакъв вид съгласие, с някакъв вид договаряне между основните играчи на местно ниво, разбира се, че ДПС, защото ДПС определено гарантира своето представителство в част от местните структури, разбира се, че БСП, защото е ясно, че БСП също има гарантирано представителство. В момента обаче на централно ниво в парламента БСП и ДПС са заели ясен курс. В местната власт ДПС продължава да сътрудничи и това е очевидно тогава, когато погледнем, как бяха разпределени последните средства, които държавата предостави на общините, Отново общините, където ДПС има ръководна позиция бяха най-добре финансирани, допълнително, става дума. И това го има в медиите, може да го прочетете.
Интересно ми е какво ще се случи с БСП, защото е ясно, че и новият лидер на БСП и такъв тип новоизбрани поли тици – депутати като Елена Йончева имат като свой приоритет да удрят управляващите в най-слабото място. И ако Корнелия Нинова няма политическа биография, която да я прави неуязвима за подобни удари срещу нея, до този момент виждаме, че Елена Йончева изпълнява ролята на острие, именно защото гледа на себе си като на човек, който по никакъв начин не може да бъде дискредитиран от подобни обвързаности и от подобни връзки.
Що се отнася до самолетите „Грипен”, там поне от моя гледна точка ситуацията е съвсем различна. Там става дума за геополитическа ориентация на България. Там в много голяма степен става дума за външна политика. И тук нещата вече не опират до шуробаджанашки отношения или до местна коалиция от бизнесмени или нещо от сорта – не. Опират до принципи, към които държавата и политическият елит на България трябва да се придържат. В политическия елит на България има напрежение и това стана много очевадно на последните президентски избори.
Когато говоря за „Грипен"-ите това е конкретният избор, който трябва да бъде направен. И той не може да бъде замазан, защото ще има своя отпечатък върху външнополитическите перспективи пред България за години напред. Имам предвид повече от един президентски мандат, много повече. Изборът за самолетите "Грипен“ е стратегически от моя гледна точка, защото решението трябва да е чисто политическо. Има две алтернативи на тези самолети и те са еднозначно определени - т.н. европейска алтернатива – продукт на сътрудничество и то най-високо технологично сътрудничество на всички авиостроители в рамките на ЕС. Имате и друга перспектива – НАТО-перспективата, където става въпрос за стратегическа отбрана и за съвместимост с такъв наш съсед като Турция, който в момента, макар че е на дистанция от ЕС, е стожер, ключов в системата за сигурност на НАТО. И разбира се, още – една държава с икономика, резервирана към към европейската интеграция и в някаква степен е търсила своя път отделно. С други думи, това е евроскептичният отговор на идеята за обща отбрана. Решението за „Грипен"-ите трябваше да бъде взето преди Брекзит. България се ориентира към Англия като стратегически партньор, защото многократно в рамките на съвета на ЕС или Европейския съвет се е присъединявала към тази коалиция, която не е от най-еврооптимистичните интеграционни коалиции. В момента обаче сме след Брекзит. Швеция с нейната обосена позиция има различна тежест и в момента, в който изберем „Грипен", ще кажем, че не сме сред евроентусиастите. А както виждате, цялата позиция на Правителството и към еврото, и към ЕС като жизнен проект, иска да нареди страната ни към евроентусиастите. От моя гледна точка трябва да разграничим ясно тези важни въпроси, пред които са изправени управляващите – въпроса за превъоръжаването от една страна и въпросите за местната власт и съдебната система, които са много болезнени.
Дали управлението е в криза? Всеки път, когато казваме криза, имаме предвид възможност. И в този случай истината е, че на нивото на местната власт ГЕРБ трябва да се справи с проблем, който доведе не само до отстъпление от властта, а и до изчезване от политическата сцена на няколко партии вече, и на първо място - СДС. Голямото изборно поражение на едно успешно правителство, каквото беше това на Иван Костов, се получи, заради провала на местната власт. Моделът „Софиянски“ беше пътят към провала на СДС, независимо че Софиянски уж търсеше нов модел на управление. От тази гледна точка и свиването на БСП до гротесктно малка парламентарна група, се дължеше на същото – на провала в местната власт. Надявам се, че българските политици се учат. Надявам се, че могат да преценят рационално и трезво къде губят по един радикален и необратим начин, за да се намерят решенията.
Чуйте звуковия файл:
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..