Няма политическо затишие, има зацикляне

Властта може да си създаде проблеми от липса на проблеми, но няма затишие, има зацикляне, така политологът Първан Симеонов коментира политическата ситуация у нас в момента. Той анализира и случат с отказа на бойните пилоти от авиобаза "Граф Игнатиево" да летят, както и антикоруционния закон, който влиза днес в парламента. 

За "случая" с отказа на пилотите да летят, Първан Симеонов заяви, че: Първо, не мисля, че става дума за буря, защото в тази ситуация няма нещо кой знае колко ново. Ясно е, че има брожения на тема самолети, затова не бих казал, че е изненадващо особено на фона на обществения дебат, който се разрази и в който като че ли видяхме две ярки страни – едната в лицето на президентството, което настоява доста по въпроса, и другата в лицето на правителството, което като че ли по-неохотно се отнася към цялото харчене на пари. 

Между тези две позиции застава военният министър, който случайно казва „или” – „или” – или тази марка, или онази марка, или веднага, или още по-веднага, той казва „и” – „и” – и да поддържаме наличните самолети, защото те имат продължаващ експлоатационен срок, включително в някакви форми на сътрудничество с Русия, доколкото аз успявам да разбера, и да отиваме към купуване на нов, подчертано нов самолет-изтребител за авиацията. 

Така че това е конфигурацията на  силите, ако има нещо хубаво в това, освен, че може да се намери балансът,  то е, че и президентът, и Борисов, и Каракачанов  наистина в една тоналност, както беше казал наскоро премиерът Борисов. И тримата са балансьори, т. е. те могат да се спогодят и със западните партньори, и с  Русия. Спомняте си предишната президент-премиерска двойка Плевнелиев – Борисов не беше така. Там Плевнелиев  говореше на един геополитически език, Борисов на съвсем друг. И сега виждате колко по-хубаво е, когато и тримата са еднакво позиционирани, а най-хубавото е, че и тримата са позиционирани както са позиционирани и българите. Ние българите сме балансьорски народ – със сърцата гледат голяма част от нас на Изток, с умовете огромна част от нас гледат на Запад. Eй този баланс го имат и тримата – и Радев, и Борисов, и Каракачанов, а точно този баланс е нужен, когато става дума за геополитика, затова от кого да купим едни самолети, затова да изхарчим едни милиарди и с това да поддържаме наличните самолети, така че пилотите да са доволни. 

 За антикорупционния закон, който влиза на първо чете в парламента : Няма как да очакваме тепърва от партиите да борят корупцията, защото голяма част от партиите са създадени  като клиентелни структури. Така че трябва да се хванат за косите и да се извадят сами. Това е трудна работа. 

Политологът каза, че към антикорупционния закон има свръхочаквания,  той се рекламира да бъде като последна мярка. Но в очите и ушите на българите няма да е така.  Дори да има напредък, добри новини за борбата с корупцията, ще мине доста време преди обществото да ги осъзнае, а пък и аз не съм сигурен, колко скоро  ще има добри новини. 

Коруцпията в България е функция на бедността. Да търсиш "втори начин" е защото си беден, или защото така се възприемаш. Тогава се възприема спиралата на справедливостта - аз не чувствам държавата  справедлива,  затова въвеждам моя справедливост, малката правда. 
Тогава ще преборим корупцията, когато преборим усещането за бедност. Сами разбирате, че това няма да е скоро.

За стабилността на управляващите след бурните последни скандали : Затишие няма, има зацикляне. Просто има силна опозиция и силни управляващи и карайки се, двата лагера се усилват, стягат се, мобилизират се, защото има ясен враг и това зацикляне – караница между управляващи и опозиция изглеждат като нормалност и то е, защото това е работата на опозицията и това е работата на управляващите

 Дали е стабилно? Да, стабилно е и скандалите понякога са по-скоро привидни по няколко много прости причини – най-важната от тях е, че опозиция и управляващи нямат спор по двата най-важни за нашето общество въпроса – пари и ред, т. е. опозицията и управляващите не се карат за реда, за съдебната  реформа, за справедливостта – там те са на едно мнение, видя се гласуването на Висшия съдебен съвет и второ, опозиция и управляващи нямат големи различия на тема „Да харчим ли пари?” Никой от тях не говори за реформа, т. е. за намаляване на харчовете, а всички говорят за повече харчене, има задлъжняване и както видяхте сега с лек кризисен пиар ГЕРБ зазвуча почти социалистически на тема пенсии и заплати, та,ка че тук няма голям проблем.

 Освен това погледнете обективните данни и те ще ви покажат, че има ръст в икономиката, те ще ви покажат, че има външнополитическа активност на България  не  лоша, че има настръхване на цяла Европа. Европа с последните избори си взе глътка въздух, но както се вижда вече популистите вече дишат във врата  на Европа и тръгна ефект на доминото с разпад тук там. На този фон общества като нашето реагират с „по-добре да се държим за познатото – това е стабилност. 

Всичко това ме кара да мисля, че въпреки скандалите от последните дни по-скоро това управление е стабилно, но, разбира се, лека полека би трябвало да ерозира като подкрепа като всяко едно управление, но тази ерозия би трябвало да бъде забавена от периода на председателство. Периодът на председателството може да му даде и допълнителна легитимност. Критичните точки за това управление ще бъдат след председателството, но те ще бъдат по-скоро за предстоящите европейски избори и местни избори през 2019 г. отколкото с въпросното председателство.  Ако има проблем по време на въпросното председателство той ще е в това, че много социални групи ще се опитат точно тогава да си заявят исканията, защото тогава ще бъдат най-чуваеми и много хора ми се струва, че тогава ще се опитат да създадат протести и напрежение, но въпреки всичко смятам, че това правителство има повече обективни предпоставки да остане. Сега какво ще реши Борисов да прави, защото той понякога действа проактивно и изпреварващо, променяйки форматите на властта, в която участва това не можем да знаем, но със сигурност можем да знаем, че няма някаква огромна нагласа за промяна в българското общество, напротив, има известно зацикляне. 

Това зацикляне може да е проблем на властта, защото понякога, въобразявайки си, че всичко е наред властта прави грешки от самозабравяне, от загубване на мярка, от подценяване на ситуацията. Такъв беше и скандалът Тодоров – пресоляване, предозиране, скандалът Добрев  беше такъв, скандалът Симеонов беше такъв, такава беше и ситуацията с пререканията между партия ГЕРБ и президенството, с две думи властта може да си създаде проблеми от липса на проблеми. 

Цялото интервю с Първан Симеонов е в зувковия файл.