Бъдещият догодишен държавен бюджет разбуни очаквано и опозиция, и управляващи. Но реакциите и на двете, уж опониращи си страни, къде гласно, къде не съвсем, показват, че реформи няма да има. Защото за едните запазването на статуквото значи финансова радост за близки, познати и за тях самите. За другите, ако има реформа, няма срещу какво да се бориш поне медийно. А каква опозиция си без ошумена борба?
Данъците остават същите, защото управляващите били избрани с тази програма. Явно икономиката у нас се приема като Светото писание. Дори повече, защото в онези свитъци все някой любопитко потърсва нещо различно. Но след като една управленска програма предопределя една икономика…
Същевременно цитирам председателя на бюджетната парламентарна комисия: …Макропоказатели като финансова стабилност, предвидимост в икономически и политически план. Има компоненти, които са на много ниско ниво. Нивото на правораздаване влияе сериозно. Чуждите инвеститори нямат гаранция, че ще получат бързо и справедливо правораздаване…
Разкъсана облачност
Ясно