28 години след 1989 година за еуфорията и разочарованието е разговорът ни с проф. Антоанета Христова - политически психолог и директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.
Нейният личен спомен е за тогавашната еуфория на обществото. По това време днешният професор е студентка и помни енергията, която тогава се влива у хората с очакването за непосредствено близка и бърза промяна.
„Тогава никой не искаше да повярва, че за да се променят нещата се иска жертва на поколение. Никой не искаше да приеме, че в рамките на техния живот ще продължава търсенето на пътя, мислехме, че пътят е ясен. Никой не искаше да повярва, че няма да успеем да разположим ценностните бариери между настоящето и бъдещето“.
Професор Христова възрази срещу т.нар. „отговорност на народа“, защото хората не са длъжни да разбират процесите и пътя на развитие.
Тези, които искат да управляват, имат този ангажимент, тази отговорност е тяхна.
Припомняйки годините на прехода, професорът коментира вредите от допуснатите компромиси. Особено тези, които са били правени „ в името на спокойствието и мира“. Отговорността на ред политици се сведе до това да се запази спокойствието и статуквото.
Спокойствието замъгли борбата за истината.
По време на прехода обществото беше не толкова лъгано, колкото беше манипулирано, каза още психологът. Линията се заповядваше и измисляше от хора, които имаха силата, властта и парите, наследени по определени линии от миналото.
Преминахме през етап, който беше несправедлив за хората, но обществото може да се развие и да размести несъвършенствата, смята проф. Христова. Според нея това може да се постигне чрез технологиите, образованието, изграждането на гражданско общество, създаване на просветен политически елит, който има много да учи.
Проблемът е, че днес живеем в негативна система, която пие енергията на младите хора, затова и българите напускат страната.
Трябва да променим психологията на средата, да се върне самочувствието на хората. Успехите на общността трябва не просто да се знаят трябва дори да се преувеличават.
Чуйте цялото интервю в аудио файла.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Значителна облачност със сняг