28 години след 1989 година за еуфорията и разочарованието е разговорът ни с проф. Антоанета Христова - политически психолог и директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.
Нейният личен спомен е за тогавашната еуфория на обществото. По това време днешният професор е студентка и помни енергията, която тогава се влива у хората с очакването за непосредствено близка и бърза промяна.
„Тогава никой не искаше да повярва, че за да се променят нещата се иска жертва на поколение. Никой не искаше да приеме, че в рамките на техния живот ще продължава търсенето на пътя, мислехме, че пътят е ясен. Никой не искаше да повярва, че няма да успеем да разположим ценностните бариери между настоящето и бъдещето“.
Професор Христова възрази срещу т.нар. „отговорност на народа“, защото хората не са длъжни да разбират процесите и пътя на развитие.
Тези, които искат да управляват, имат този ангажимент, тази отговорност е тяхна.
Припомняйки годините на прехода, професорът коментира вредите от допуснатите компромиси. Особено тези, които са били правени „ в името на спокойствието и мира“. Отговорността на ред политици се сведе до това да се запази спокойствието и статуквото.
Спокойствието замъгли борбата за истината.
По време на прехода обществото беше не толкова лъгано, колкото беше манипулирано, каза още психологът. Линията се заповядваше и измисляше от хора, които имаха силата, властта и парите, наследени по определени линии от миналото.
Преминахме през етап, който беше несправедлив за хората, но обществото може да се развие и да размести несъвършенствата, смята проф. Христова. Според нея това може да се постигне чрез технологиите, образованието, изграждането на гражданско общество, създаване на просветен политически елит, който има много да учи.
Проблемът е, че днес живеем в негативна система, която пие енергията на младите хора, затова и българите напускат страната.
Трябва да променим психологията на средата, да се върне самочувствието на хората. Успехите на общността трябва не просто да се знаят трябва дори да се преувеличават.
Чуйте цялото интервю в аудио файла.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..
Предимно облачно
Разкъсана облачност