Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Македонците са проевропейски настроени и са в синхрон с нас

Проф. Ангел Димитров
Снимка: БНТ

В Струмица заедно провеждат заседание правителствата на България и Македония - за двустранното сътрудничество и пътя по приемането на договора за добросъседство говорим с проф. Ангел Димитров. 

Той е първият наш посланик в Македония, историк. Само преди ден представи в Благоевград книга си " Раждането на една нова държава-Република Македония между югославизма и национализма".

Проф. Ангел Димитров: Директно влияние на Русия в Македония чак толкова силно няма. Разбира се, че има някакво, за нас е по-интересно  това, че Русия в днешно време гледа към Македония като една възможност да укрепи позициите си на Балканите, както, разбира се, в Сърбия, където има най-силни позиции в региона.

В република Македония мнозинството от хората, нека да не кажем македонци, но и тази част от жителите на страната, които са албанци, са проевропейски настроени преди всичко и една значителна част от тях искат да видят република Македония като част от евроатлантическата общност. Така че тук действително  има една ориентация, която е синхронна с нашата и това е едно от обстоятелствата, които правят сближаването реалност.

Мисля, че Македония и Гърция трудно ще се споразумеят за името и не така бързо както някои очакват. В Гърция, както и в някои други страни от региона, националният интерес се превръща във водеща линия в политическото поведение на различен вид политически партии, т. е., когато се сменят на властта не се сменя  основната политическа линия. Гърците, знаете, не желаят да чуват името Македония в официалното наименование на страната. Това е разбираемо за гръцката позиция и аз не очаквам някакви бързи промени. Разбира се, при сегашното положение, в което се намира Гърция е възможно да бъде оказан известен натиск, да се търси някакъв компромис, но нека да видим.  В края на краищата това ще се решава извън нас, макар че  аз винаги съм смятал, че България трябва да заяви ясно своята позиция по името на Македония.

Договорът между България и Македония вече е подписан, аз се надявам, че до края на годината е  възможно и да бъде ратифициран. Разбира се, за нас това не е никакъв проблем. Предполагам, че и парламентът, в собранието, както се казва на република Македония, този договор ще бъде ратифициран.

Всъщност, днешната среща в Струмица, като направя една малка скоба, не трябва да забравяме, че Струмица е градът, който най-дълго време беше част от България, когато говорим за Вардарска Македония, тъй като той беше присъединена към Югославия заедно със Западните покрайнини, т. е. след Първата световна война, 1920 г. Но мисълта ми е, че днес в Струмица срещата е на правителствено ниво, показва, че въпреки че договорът не е още ратифициран, се превръща в реалност и става тласък за подписването на няколко споразумения.

Няма защо да делим цар Самуил. Да оставим надписите настрана, основното е, че Самуил като български владетел, което е безспорно е владетел и на тази земя, която днес се е обособила като самостоятелна и независима държава. В този смисъл ние имаме прави, и двете страни, да го почитаме и да го превръщаме в част от собствения национален пантеон. Смисълът на модерното, националното общуване  е да бъдем заедно, когато отбелязваме тези събития и личности от миналото, които би трябвало да ни свързват, а не да стават поводи за елементарни и несериозни понякога от научна гледна точка спорове.

Не бих употребил думата отстъпки, не бих употребил и думата компромиси. В науката не бива да се правят компромиси, а решенията трябва да се взимат на базата на сериозните научни критерии и аргументи.

В Договора за приятелство и добросъседство е предвидено създаването на една двустранна комисия, смесена комисия, която ще разглежда различни спорни теми от историята, образованието – в хуманитарната сфера, нещо което е изключително важно за формирането на модерния, съвременния младия човек в двете страни. Много е важно в тази комисия, която разбира се не може да дава някакви бързи резултати, но да се стигне до онзи вид обмен на  професионално идейна, професионално мислене, в което едната страна ще представи своите аргументи и ще успее да убеди другата, а не да се търси компромис или делене на личности и събития – част за вас, част за нас – това е абсурдно невъзможно.

Тази комисия ще бъде  точно една среща между експерти, професионалисти, които ще изчистят различията, или ще се опитат, това го казвам като едно желание, ще се опитат да изчистят различията по някои основни въпроси, свързани с интерпретацията на миналото и разбира се превръщането на тази интерпретация в материал за обучение, за вкарване в учебници и  т. н.

За македонската църква трябва да се припомни, че македонската църква е непризната по две причини – едната е, че тя е политическо творение, тя е създадена в рамките на една комунистическа държава като политическа задача и другата е, че, бидейки част от някогашна комунистическа Югославия, тя е била свързана и със Сръбската православна църква, а след нейното отделя и обособяването на република Македония като независима държава, е прекъсна и тази връзка. Но дефакто в република Македония имат известни притеснения, тъй като има една отцепническа група, която се обявява за наследник на Охридската епископия, но като сръбска църква. Това е един от проблемите на Мадеконската православна църква. Другият е, че тя всъщност не е призната от никого в православната общност. Разбира се, от тук започва сложният въпрос от българска гледна точка. БПЦ е самостоятелна и много консервативна  институция, така че никак не е лесно да се вземат решения, които биха поставили БПЦ в някакъв конфликт с останалите църкви от Вселенската патриаршия. Тук веднага трябва да си припомним, че ако България направи това признаване на македонската църква тя може би ще бъде една единствена и едва ли ще получи подкрепа. Но аз казвам само, за да очертая колко е сложно ситуацията, а не защото ние веднага трябва да обърнем гръб на това желание, което идва от Скопие или от Охрид, затова искам да кажа, че е необходима една активна и църковна дипломация – срещи, разговори с представителите на македонската църква и разбира се малко повече решителност, защото, аз вече го казах няколко пъти, защото Българската църква вече е била майка на всички християни в сегашната република Македония.

Можем да очакваме, че България ще продължи да привлича вниманието на партньорите в Европейския съюз към проблемите на Западните Балкани, ще продължи да настоява, че интеграцията на страните от Западните Балкани ще продължи и е необходима, полезна и по този начин можем да постигнем един нормален баланс в европейското цяло. Разбира се, за шест месеца не трябва да се очакват нито чудеса, нито пък България като председателства ще има такива възможности, но привличането на вниманието и това, че България успя да напомни, че притежава най-добрата експертиза за Западните Балкани е изключително важно. Сега остава да убедим нашите европейски партньори, че притежаваме не само добър анализ, но и да предложим решения, които могат да станат общи.



Още от категорията

+ Николай: със страх и паника не се лекува никоя болест

"В дните на изпитания, злощастия и пандемия, не се страхувайте, със страх и паника не се лекува никоя болест"! С тези думи се обърна Пловдивският митрополит Николай в неделната си проповед в катедралния храм "Св.Висарион Смоленски" в Смолян.  "Вече чуваме и от специалистите по коронавирус, че пораженията върху душата на човека в световен мащаб са..

публикувано на 28.02.21 в 15:00

"Добро утро, ден!" с Валери Кьорлински

Актьорът Валери Кьорлински – от Хисар и плувния басейн, като олимрпийска надежда, до сцената, където първо спи между кулисите като сценичен работник, после след ВИТИЗ  и трупите на  няколко театъра в страната, към  САЩ, закъдето тръгва като артист и остава шест години като шофьор на камион, до Пловдив и екипа на Драматичния театър и на фондация..

обновено на 27.02.21 в 08:22

След две години Брестовица ще пие чиста вода

Днес е началото на процеса по оздравителните мерки за решаване на проблема с питейната вода в Брестовица. Първостепенна мярка са новите дублиращи сондажи, чието изграждане започна.  От тях селото ще черпи вода, а съществуващите кладенци ще се тампонират и ще бъдат изолирани.  Това съобщи пред Радио Пловдив главният инженер на "ВиК"-Пловдив..

публикувано на 26.02.21 в 16:14

Хиляди младежи без работа в Пловдив и областта

"По експертна оценка на агенцията по заетостта, засегнатите младежи, загубили работните си места заради ковидкризата, са около 26000. Това са 35% от всички потърсили услугите на агенцията" заяви преди Радио Пловдив н ачалникът на отдел „Услуги по заетостта“ към Регионалната служба по заетостта-Пловдив Николай Димитров. Младежите, които са се..

обновено на 26.02.21 в 15:38

Пет формации сигурно влизат в парламента, две са на ръба

Запазва се формулата 5+2 за предстоящите избори - пет сигурни формации в следващото Народно събрание и две, които са на ръба на парламентарната бариера, показват данни от проучване на "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа" сред 1008 души, направено между 12 и 19 февруари. Дистанцията между първите партии леко се увеличава. Малко по-малко от..

публикувано на 26.02.21 в 15:08