Не трябва да смесваме представянето на доклада „Борба с корупцията - от обещание към действие“ в Брюксел и в България, защото това са две отделни събития. Той е писан в България и има два основни центъра – борба с корупцията в България, а другият - борба с корупцията на ниво ЕС. Посещението у нас на Ска Келер бе повод да го представим, заяви юристът Александър Кашъмов от програмата „Достъп до информация“ – автор на доклада „Борба с корупцията от обещание към действие“.
По думите му, у нас усилия за борба с корупцията се полагат повече от 18 г.
За съжаление, има много написани закони, които обаче не се прилагат ефективно. Вместо държавата да поеме подадената топка след разследванията на водещи журналисти и да продължи разследванията, се случи обратното и държавната машина се впрегна да смаже медиите, които са демократични. Беше впрегната в работа по клеветническа кампания една група приятелски медии, които притежават ниво на журналистическа етика под екзистенц минимума, но от друга страна, получават охолно пари и от българския, и европейски данъкоплатец чрез българските министерства. Сами по себе си, това са сериозни проблеми свързани с корупцията и борбата с нея , подчерта Кашъмов.
Кашъмов заяви, че корупция има навсякъде и затова ние трябва да се борим с нея.
Не трябва обаче да си затваряме очите пред нашия собствен национален проблем. Големият ни проблем в България е, че ние не борим активно коупцията, въпреки че се направи много. Всяко следващо Правителство вместо да сложи тухла след тухла, тя маха предишната. Така къща не се гради, нито система за борба с корупцията.
Днес от жълтите медии дойде дезинформация. Христо Иванов, бившият правосъден министър, когото аз много уважавам, няма нищо общо с този доклад. Ад благодарих на всички, които помогнаха за доклада. Христо Иванов направи сериозни опити за реформа в правосъдната система и дано да имаме някакъв положителен резултат от това.
Според Кашъмов примери за ефективна борба с корупцията могат да бъдат дадени много. Той посочи, че когато говорим за т.н. възприятие на корупцията, България е на едно от последните места. Скандинавските страни и държавите от Западна Европа имат много ниска степен на нетърпимост, защото те имат превенция срещу корупцията на ранен етап. В България системата за превенция и борба с корупцията не само, че не е силна, но тя беше допълнително отслабена, когато бе приет през януари антикорупционният закон. Тогава 120 000 държавни служители бяха изхвърлени в задния двор от законова разпоредба.
Борбата с корупцията се сведе до отнемане на имущество и подслушване на неудобните. За съжаление, ние имаме една наистина объркана система за борба с корупцията и се надявам това да бъде променено.
Корупцията не е национално или местно, а глобално явление и ако ЕС не положи съществени усилия за следене и борба с корупцията във всички държави-членки и същевременно – в собствените институции, тогава няма да имаме сериозна гаранция за това, къде отиват парите на средния данъкоплатец.
Гражданите на ЕС трябва не само да могат да работят всеки ден за своя залък, но и да знаят средствата, които се преразпределят, къде отиват.
Един от големите проблеми в България през последните години е, че няма прозрачност в намеренията на управляващите, а също и обществено обсъждане по важните за обществото теми. Дебатът трябва да е широк и Правителството не трябва да е участник в него, като се противопоставя на някоя от групите, а да бъде модератор на този диалог. Трябва да се изяснят фактите, да се види какво мислят хората и обществото и тогава да се вземат решения за строителството на Пирин. Да, вярвам, че Правителството може да бъде модератор в този диалог.
Що се отнася до референдума, обикновено това е крайна мярка, защото има неща, които са „за“ и такива, които са „против“. Невинаги по време на референдум има обаче широк дебат. Може да има референдум, но трябва да има и широка информация преди дебата. За да може гражданинът да отиде и да даде своя сглас, той трябва да има информиран изобр, а за да има има информиран избор, той трябва да има информация, заяви още Александър Кашъмов.Цялото интервю е в звуковия файл:
Голяма част от представителтие в българския парламент разчистват пътя на "Горския" и установяване на полуавторитарна диктатура, коментира историкът проф. Милко Паланурски, изследвател на политическите процеси и конституционализма в България. Според него все повече играчи работят за това да се провали парламетаризма. Онези, които искат да пазят..
Повторението е баща на затъпяването . С т ази част от българската поговорка „Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването” политологът доц. Петър Чолаков описа ситуацията в 51-то Народно събрание, което и днес не можа да си избере председател. Пред Радио Пловдив Чолаков обобщи: Циркът е пълен! По думите му, този..
Има шанс в рамките на този парламент да се състави правителство, смята политологът Ружа Смилова. По думите й има огромна умора у политическите партии и у гражданите и тя очаква да бъдат направени усилия за формирането му. "Но не очаквам да се реализира желанието на Бойко Борисов да бъде премиер, защото евентуалните коалиционни партньори на ГЕРБ не биха..
На 14 ноември Светът отбелязва Ден за борба с диабета. Хроничното заболяване придобива мащабите на световна епидемия – от него страдат над 360 милиона души. Всеки 10 секунди двама души се разболяват от диабет, а един човек умира от това заболяване. Годишно 7 милиона души се разболяват от диабет, от тях 70 000 са деца. В тази връзка и в знак на..
Политиката днес е лош театър, разиграван от лоши актьори в лоша пиеса, кометрира социологът Мира Радева. Най- лошото е, че той не дава усещане за довере и перспектива. Основната причина, според Радева, е самата политическа система, която е незряла. Тя е създадена след 89-та година като запазва отношенията отпреди това - да се уповаваме на една личност,..
Разкъсана облачност
Предимно облачно