Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кайсиите и прасковите страдат най- много в студената пролет

Пролетта дойде със сняг и ниски температури. Синоптиците очакват динамично време, а то е опасно за някои видове овощни дръвчета. Колко голям е рискът обяснява проф. Валентина Божкова- зам.- директор на Овощарския институт в Пловдив.

Нетипично и опасно ли е времето сега за растенията, които са в период на развитие?

В момента цъфтят костилковите овощни видове – вече масов цъфтеж при джанките, бадемите цъфнаха, кайсиите цъфтят, прасковите почти са цъфнали. Опасно – да, нетипично – не.  Това е типично време за сезона, защото е доказано от многогодишни наблюдения, че последните мразове в района на нашата страна настъпват някъде през първите десет дни на април. Дотогава можем да очакваме слани, мразове, които разбира се могат да имат пагубни последствия за овощните дръвчета, за цветовете.

А сега за тези цъфнали  вече дръвчета опасно ли е времето и тези температури?

За съжаление е опасно. Вече дърветата се развиват, както казах някои са в масов цъфтеж, други са предцъфтежно и това е много опасно, защото в тази фаза на развитие  те  вече не са така студоустойчиви както през зимните месеци и температури от минус 2 – минус 3 градуса  могат да бъдат пагубни.

Имате ли вече сигнали, земеделски стопани, които ви търсят за консултация, знаете ли къде какво се случва?

Да, имаме вече сигнали, имаме и собствени наблюдения. Установихме, че голяма част от кайсиевите сортове в района на Пловдив са измръзнали още през първите дни на март, когато паднаха големия сняг и много ниските температури, ако не ме лъже паметта минус 15 градуса беше в региона на Пловдив.

100 %  ли са измръзнали?

Има сортове, които са 100 % са измръзнали, има и такива, които се държат. Трябва да знаете, че измръзването е многофакторно – от фазата  на развитие, в което се намира, от климата, от релефа, в който са, а също има и един  биологичен потенциал , заложен в сортовете, така че при еднакви други условия различните сортове се държат по различен начин, което е добро разбира се за стопаните, защото има и по-студоустойчиви видове. Но за съжаление кайсиевата реколта е компрометирана – има такива данни от Русенска област, там доста са измръзнали кайсиите в този мартенски студ. Сега предстоят 20 дни, които ще бъдат много динамични – очакват се и минусови температури, очакват се и слани, дано да не случат, но ако се случат това ще бъде пагубно. Имаме обаждане от сливенско, от производители за измръзнали праскови.

В нашия регион черешите са най-очакваният пролетен плод. Има ли опасност за тях?

Засега е рано да се безпокоим, засега нещата са наред, но имайте предвид, че следващите 20 дни всичко ще напредне като фаза на развитие, като цъфтеж и като динамика времето ще си остане такова, така че не можем да кажем какво ще се случи, можем само да се надяваме, че няма да случат поражения за съжаление както през последните години в началото на април. Миналата година дори си спомняте през април се случиха такива студове и  мразове, че ябълките в Кюстендил измръзнаха. Ябълките е култура, която не измръзва така лесно, защото е типична за нашите ширини, но това дори се случи.  Така че нищо не можем да прогнозираме, можем само да се надяваме, че няма да имаме поражения.

Вие сте специалист в Овощарския институт, но други култури освен овощните дръвчета застрашени ли са в този сезон сега?

Не, в този сезон най-уязвими са овощните дръвчета, защото те цъфтят, а цветовете е доказано, че не понасят по-ниски температури, до минус 2 градуса биха могли да понесат, но по-ниски температури биха била пагубни. Освен това имайте предвид, че когато има дъждове, когато има по-ниски температури дори и да са здрави цветчетата има опасност да не бъдат опрашени – пчелите не летят под 12 градуса,  а пък знаете, че те са основните помощници благодарение на които консумираме плодове. Ако не се извърши опрашването, няма да има оплождане, няма да има плодове.

Има ли какво да се направи и покрай промените в климата включително вървим ли към време, в което ще трябва да се променят сортовете? Вие споменахте, че има по-устойчиви сортове.

Изборът на правилен сорт е много важен. Може би от там се стартира за овощната градина. Ние винаги съветваме производителите да четат реклами, но да не им се доверяват напълно, защото описанието е едно, а проявата е друго. Всички казваме и се стремим към по-късно цъфтящи сортове. Аз бях неприятно изненадана, че късно цъфтящите сортове в моята колекция кайсии, които са от румънски произход и са много близо по ареал до нас тотално са измръзнали – над 97 %, а други сортове имаха цветове, не бяха измръзнали. Ето, това е,  трябва да се доверяват производителите повече на изследователите, те работят за тях, те работят именно затова да им предложат сортове, подходящи за региона. Няма такива, които да са подходящи за всички региони. Има такива, които са подходящи за конкретните условия, трябва да се избират други сортове. Аз не случайно държа връзка с производителите от североизточния регион, от други региони и когато си сравняваме данните има изключително голяма динамика. Това е положително, защото природата е заложила това, че плодове все пак трябва да се получават и затова толкова сортовете се различават. Природата е мъдра и тя няма да позволи  всичко на 100 % да бъде унищожено.

Има препарати, които са разработват на базата на растежни стимулатори, на базата на масла, на базата на комбинации на микроорганизми. Разбира се, панацея все още не е открита, но се работи, някои стопани са доволни, други  не толкова. Има и много стари методи като задимяване със слама, има и микродъждуване. Да, както се казва производителите не са безпомощни – имат възможност да избират между много възможности и все пак трябва да кажем, че основният фактор е климатът, няма как.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Инициативи като "14 века България в Европа" ни обединяват

Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа".  Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..

обновено на 20.05.24 в 16:38

Учен от Пловдив с рекорден брой награди “Питагор”

Проф. Д-р Милен И. Георгиев, ръководител на Лаборатория по Метаболомика в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив - бе отличен за рекорден четвърти път с награда за наука „Питагор“. Престижната награда..

публикувано на 20.05.24 в 16:26

Дъждовното и хладно време разваля вкуса на плодовете

Имат ли основание за безпокойство фермерите след дъжовете през последните дни коментира в програма "Ден след ден" доц. Калинка Кузмова, която е агрометеоролог в Аграрния университет в Пловдив. "По принцип влагата е критична в периода около цъвтеж. Така че за зърнено-житните култури, тя е изключително необходима,  защото пшеницата би трябвало да е..

публикувано на 20.05.24 в 15:47
Пламен Ненов (вляво) и Атанас Пеканов.

Заетостта е разпределена неравномерно в регионите

По-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) "Мултипликаторите на работните места в България", изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено днес в..

публикувано на 20.05.24 в 15:12

Не очаквам сериозно увеличение на цената за тока

Не очаквам сериозно увеличение на цената на тока от 1 юли за битовите потребители. Това коментира Калоян Стайков , главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, по повод излязлата информация, че токът ще поскъпне с 30%, тъй като АЕЦ – Козлодуй е подал заявление за увеличение на тарифите за бита с толкова. Според него увеличението..

публикувано на 20.05.24 в 10:35