Сърцето на българите в чужбина е верният ритъм за нашите сърца

Каквото и да се разказва за събития, храмове, исторически спомени - в центъра на всичко е човекът. Думите са на режисьора на филма "Екзархията - българското сърце в Истанбул" Стилиян Иванов, с когото разговаряме в утрото на Разпети петък. 

Документалната лента разказва за живота в неделното училище, за реставраторите на храма, за усилията на българската общност да се съхрани.

Българите, които живеят зад граница не разчитат на никого, просто работят и следват каузите си въпреки нищожната финансова помощ на "майка България". 

Ние, които живеем тук, сме замърсени в общуването с нашите корени, потопени сме в ежедневието и затиснати от него забравяме, че сме отговорни да запазим и другото, различно от прехраната.

Сърцето на българите в Истанбул бие във верен ритъм, спрямо който ние трябва да настроим нашите сърца, казва авторът.

Против съм "копи- пейст" на ритуалите, които особено деца повтарят в храма, само за да угодят на родителите си. Човек не се учи на вяра, познанието е преди нея. Човек трябва много да знае, за да разбере истински в какво вярва. 

Познанието винаги носи радост, понякога се налага с блока да се разделим от някои свои представи и да изживеем катарзис.

Човекът днес е това благодарение на Просвещението и на хилядите хора, които са дали дори живота си за своите убеждения. Религията и вярата нямат много общи неща. Много открития са направени от хора с огромна вяра, но далеч не религиозни.