Човекът е склонен на опредметява вярата си, въпреки Христовия призив да си правим кумири. Интересни са историите на религиозните реликви - като кръста на разпятието, мощите на светците, чудесата. За тях и за издирването им през вековете, за мистификациите и фактите разказва историкът Калин Йорданов.
Той е доктор по история и археология, медиевист и изследовател на кръстоносните походи и Латинския ориент, автор на книгата "Кръстоносните походи - реликви и чудеса", един от създателите на групата "Исихия" и председател на Българскто средновековно общество.
Практиката на християнското чудо е атестат за автентичността на реликвите, но много често засвидетелствани чудеса са се случвали пред реликви, които в последствие са доказани като фалшификати. Това пък е доказателство за феномена на вярата, разказва историкът.
Плащеницата, като символ на Разпети петък, също е сред атрибутите, които са обвени в мистика. Особено Торинската, която е доказан фалшификат, изработен през средните векове. Римо - католическата църква не я приема за истинска, но не отхвърля поклонението и литургиите, свързани с нея, защото е предпочела да я приема като символ. Има още плащеници, които са претендирали да са автентични. Любопитна е историята т.нар. Кадуенска плащеница, намерена при Първия кръстоносен поход. Тя е почитана близо 800 години, преди 1930 година, когато е развенчана от учени в Кайро, които по бродерията установяват имената на местни владетели.
Сред най- ценните църковни реликви са частиците от Светия кръст. Неговата история започва с откриването от императиратрица Елена. Тя нарежда разделянето му на части - в Александрия и в Константинопол, а само няколко столетия по- късно те се фрагментират още. Счита се, че като превантивна мярка за нейното съхранение тя е била разпращана на малки части из целия свят.
По този повод има дори анекдот от 16 век, когато Жан Калвин, иронизира, че ако бъдат събрани всички частици един кораб няма да ги побере, а тежестта им не може да се понесе дори от 300 мъже, въпреки че Христос сам е носил кръста си на Голгота...
Чуйте целия разговор с Калин Йорданов в прикачения файл.
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..
Богомил Николов от организацията „Активни потребители“ коментира в програма "Ден след ден" обявения в Хърватия клиентски бойкот, заради високи цени, разпространяващ се и в съседните страни и затихналия, поне засега, сблъсък между мобилните оператори и Комисията за защита на потребителите у нас . Според него потребителските бойкоти имат дълга история..
Бюджетът на държавата представя политики и споровете по него е нормално да са остри, по- ползотворния разговор би бил за конкрекретните приоритети, по които ще се работи. Но може би заради това, че така по- лесно дебатът стига до гражданите, фокусъте е колко е дупката в хазната, коментаръте на професорът по макроикономика от ПУ Станимир Кабаиванов...
Oбщина Пловдив трябва да плати от бюджета допълнително 6,8 млн лева , ако иска да има работеща електронна система в градския транспорт. Това разкри Илия Гатев от групата на БСП за България на общинската сесия, като цитира доклад на зам.- кмета Ерол Садъков за системата за управление на градския транспорт и договора с "Тикси", която трябва..
Синдикат "Образование" предлага на МОН да дадат още няколко дни към междусрочната ваканция, за да се пребори грипната епидемия. "На практика вече сме в национална грипна епидемия, след като половината области обявиха такава. На места, както и в Пловдив, децата учат онлайн. Ако учителят е болен или 30% от учениците са болни, за какво качество на..