Великите европейци - Роалд Амундсен

Норвежкият полярен пътешественик Роалд Амундсен е човек, който изумява заради всичките три основни характеристики, които оформят живота му. Първа е неистовата му амбиция да бъде винаги първи. Няма празно.

Житейското пътешествие на Роалд Амундсен в студения свят започва през 1872 г. от селцето Бориге, юго-източна Норвегия. Прадедите му са селяни, които идват от остров на норвежко-шведската граница и се захващат със земеделие и морска търговия. Бащата на Роалд, Йенс, има платноход, с който през Кримската война снабдява със зърно и сол англичани и французи, а по-късно прави голям презокеански рейс, за да докара китайски работници в кубинските захарни плантации. Йенс се жени за Хана, дъщеря на митнически чиновник, която ражда четири момчета. Първите трима от малки се подготвят за семейния бизнес. Роалд обаче няма този късмет – той вечно гледа към морето и приключенията, но се захваща с тях едва след смъртта на майка си, когато е на 21. Работата е, че майка му не иска всички да са моряци и настоява поне малкият да учи престижната медицина. Роалд се подчинява, макар, меко казано, да не се слави като прилежен ученик. Той предпочита да тренира на гимнастическите уреди в двора, да кара ски и кънки през дългата зима, а през краткото лято да плува, да гребе и да лови риба. На 15 прочита книгата, която определя живота му. Това е историята за опита на британеца Джон Франклин да открие тъй наречения Северо-Западен проход - морския път в Северния ледовит океан, за който се предполага, че обикаля Америка през канадския арктически архипелаг. Така че след 15-та си година Амундсен започва вече съвсем съзнателна подготовка за реализация на първата си голяма цел – да открие проклетия проход и да оцелее. Той си прави истински спартански режим – строга диета, физически упражнения, спане на открито, дълги походи на ски. Става толкова здраво и силно момче, че някои започват да го наричат „последният викинг”.

През 1892 умира майката на Роалд Амундсен и той вече се чувства свободен да зареже медицината и да се захване с приключенията. Хваща се на китоловен кораб, полага изпит за щурман, а по-късно в Германия става капитан. От многото прочетени книги за изследванията на Севера той си дава сметка, че липсата на морски опит е един от най-големите проблеми на всички водачи на експедиции. През 1896 Амундсен тръгва на първата си експедиция, като се хваща матрос на „Белгика”, кораб, с който белгийска научна експедиция се отправя към Антарктида. Експедицията не е добре подготвена и върви към катастрофа, след като корабът е скован от ледове и не може да се измъкне цели 13 месеца. В един момент се налага Амундсен и корабният лекар, известният по-късно полярен изследовател Фредерик Кук, буквално да взимат властта, за да спасят хората. Те организират масов лов на тюлени и пингвини. Яденето на прясно месо предпазва екипажа от скорбут, а кожените дрехи, с които заменят вълнените, както и няколкото модела спални чували, които шият, ги спасяват от измръзване. Атмосферата на борда се променя, вместо страх и скандали, тя се обръща към ведрост и шеги. Знае се например, че сред изцяло мъжкият екипаж старши помощник капитанът организира „Голям конкурс за женска красота”. Пак той започва да издава ръкописен бюлетин с изцяло непристойно съдържание, а в дневника си отбелязва, че 26-годишният Амундсен има явна склонност към аскетизъм. Това е първото, но не последното подобно мнение, което някой споделя. Тъй като Амундсен никога не се жени, а и не е известен като гей, въпреки, че прекарва голяма част от живота си само сред мъже, някои казват, че той е просто асексуален - тоест, човек, който изобщо не се интересува от секса. Само че нещата изобщо не стоят така. Просто Амундсен е изключително дискретен човек – обаче не афишира връзките си не само заради характера и принципите си, а и защото има лошия късмет да се влюбва все в омъжени жени.

„Победата очаква онзи, който е подготвен за всичко, това наричат късмет. Поражението непременно ще споходи онзи, който не е взел нужните мерки навреме, това пък наричат лош късмет” – пише в една от книгите си Роалд Амундсен. За експедициите той винаги подготвя сам късмета си, но в отношенията с жените не успява и затъва сякаш по един и същи модел – влюбва се в омъжена жена, дълго я моли тя да напусне мъжа си и да се омъжи за него, след което двамата се отдалечават, после жената съжалява и решава все пак да напусне мъжа си, но тогава пък Амундсен вече не е свободен - или е на път, или е влюбен в следващата омъжена жена. Със сигурност са известни поне три такива случая. Изключение от тази схема може би са само двете години, прекарани съвместно с инуитите в канадския Север по време на експедицията с платнохода „Йоа”, когато Амундсен все пак успява да открие тъй наречения Северо-Западния път. Експедицията е подготвена много добре, корабът планирано е скован от ледовете – време, предвидено за научни изследвания. На Амундсен изследванията скоро му писват, той никога не е бил и няма претенции да е дори малък учен, а само голям пътешественик и откривател. Вместо да се излежава обаче, той използва момента по перфектен начин - сближава се с инуитите и научава всичко необходимо за истинския живот в дълбокия Север. Научава се да моделира и шие дрехи от еленска кожа, да строи иглута, да ловува и търси храна, да управляват кучешки впрягове, да владее кучетата, които в тези сурови условия не са меки домашни любимци, а полезни, но своенравни черноработници. Предполага се, че тогава има връзка или връзки с инуитски жени, някои от които той описва в дневника си като „изумително красиви”. Отделни хора от екипажа на „Йол” се гнусят от инуитите и ги смятат за „отвратителни, вонящи на лой същества”, но все пак повечето контактуват отблизо с тях и с охота се възползват от готовността на мъжете им да ги „предоставят за сексуални услуги срещу съвсем скромно заплащане”. И досега се носят непотвърдени слухове за съществуването на инуитски потомци на великия Амундсен. 

След откриването на Северо-Западния морски път, името на Роалд Амундсен нашумява в целия свят и това поне малко облекчава финансирането на доста скъпата експедиция за завладяване на самия Северен полюс, която той планира. Съдбата се намесва обаче и през 1909 до Амундсен, който вече е напреднал с подготовката, научава, че първо Робърт Пири, последван от стария му приятел Фредерик Кук, независимо един от друг, са обявили покоряването на Северния полюс. Новините не са потвърдени, съмненията остават завинаги, но Амундсен знае, че не иска да е втори, затова се преориентира към покоряване на Южния полюс. Така през 1911 година, след фантастични приключения, при които дори водката на норвежците замръзва заради вселенския студ от – 60 градуса и след изумителен 1 300 километров преход, направен само за 99 дни, екипът на Амундсен стига до полюса. Там той и хората му тържествено изпушват по една пура, разпъват палатка, в която оставят продукти и писмо с леко иронично съдържание за конкурентната експедиция на британеца Робърт Скот, която изпреварват с 35 дни. Скот наистина намира писмото, но загива на връщане, обаче неговата трагедия сякаш само засилва славата на Амундсен. В следващите години знаменитият норвежец води още няколко северни експедиции – прави опит за дрейф до северния полюс с кораба „Мод”, атакува полюса и по въздуха, първо с два хидросамолета през 1925, а през 1926 - с дирижабъла „Норвегия”, произведен и командван лично от знаменития италиански майстор на аеростати Умберто Нобиле. Експедицията е абсолютен успех, „Норвегия” прекарва във въздуха 171 часа без кацане, като прелита от Шпицберген, през Северния полюс до Аляска. После обаче Нобиле и Амундсен се скарват жестоко по въпроса за славата. Дотам се скарват, че когато през 28-ма година Нобиле прави собствен полярен екип и изчезва, норвежецът е силно изненадан, че италианците се обръщат точно към него с молба да организира спасителна експедиция. Все пак той се отзовава, но, вероятно заради спешността на случая, това е единствената експедиция, за която Роалд Амундсен не се подготвя добре. Лошият късмет, разбира се, веднага го спохожда - самолетът му изчезва в Северно море, а останките на 56-годишният велик норвежки пътешественик не са открити и досега.