Премиера на "Всичките наши тела" от Георги Господинов в Пловдив

Новата книга   на Георги Господинов  „Всичките наши тела“, издание на "Жанет45",  ще има  премиерата в „Пловдив чете“ тази неделя в Склада на Тютюневия град от 19часа.

Писателят е в  Ню Йорк, от 9 месеца със спечелена литературна стипендия на Нюйоркската библиотека, която е от най-престижните литературни стипендии в света. Книгата е завършена в Ню Йорк, но историите в нея са от последните 10 години, разказа в интервю за Радио Пловдив Георги Господинов. 

В книгата са събрани 103 "свръхкратки истории" както ги нарича авторът, свръхкратки заради бързината и бъбривостта на времето ни днес. „Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така.”
Георги Господинов

 Ето какво пише той в пролога на книгата: "Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си.

Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една вишнева градина, която се продава. Липсва ми шляенето из Париж от 20-те, този безкраен празник. Понякога кисна с мокър шинел в окопите на една война, пуша къси остри цигари, друг път се наливам с калвадос в Париж. Или привързвам сандалите и вдигам щита си, който грее на слънцето.
Давам си сметка, вероятно като мнозина преди мен, че сред личните ми спомени има много, родени от книги. Четенето произвежда спомени.

Отдавна не помня и съм се отказал да търся кои от тях са прочетени и кои не. Не намирам никаква разлика, всичко е преживяно, всичко ме кара да настръхвам, всичко е оставило белег.
По всичките мои тела..."

Критиката: 

Свръхкратките истории на Господинов са смешни и абсурдни, меланхолни и иронични едновременно - стил, който разпознаваме безпогрешно от "Естествен роман", "Физика на тъгата", "Сляпата Вайша".

„Тук, където концентрацията е най-важна, нещата са доведени до изключително майсторство...” пише за книгата Иван Теофилов.

Избрани автобиографии, Преброяване на нощната стража, Трите пъти в които Х.Х. беше щастлив, Страхът на коректорката от грешка, Петел в Пирогов, Гинко Билоба в Ню Йорк, Ангелът на непрочетените книги... Това са само част от заглавията в книгата, които вече носят историите в себе си.

Във време на битката за роман Господинов отново изненадва с рязка смяна на жанра, провокира читатели и писатели в нови посоки. Послесловът на книгата е защита на краткостта в бъбриви времена.

"Широта, любопитство и утеха. Нито един фалшив тон..."
Марин Бодаков

"Когато превръща думите в неща, Георги Господинов ги дарява с история; когато превръща нещата в думи, той ги спасява от всепояждащото време."
Бойко Пенчев

Цялото интервю с Георги Господинов е в звуковия файл.