Униклно зачетен се чувствам, каза Николай Илчевски за двете предпремиери на новата си книга "Записки от селската кръчма" в две родопски села.
В селата Турен и Павелско, разказва Илчевски, приеха представянето на книгата като празник. Чак ми е неудобно. И ще повярвате ли, в тези села хората купуваха по две книги, освен за себе си, и още една книга за подарък. На тези срещи си изплакахме някои мъки за България и се възрадвахме оттова, което става в България.
Те те посрещат като държавен глава, някъде с питка и носии, а аз не съм свикнал да мисля така за себе си, до такава степен им липсва културата и контакта с творческата част от обществото, която за съжаление е съсродоточена в големите градове и си битува там, и всъщност е скъсала корена си, но това е друга тема за литературата...
Историите в книгата са събирани в различни български села и са представени в 88 разказа.
Това беше 10-годишно пътуване в душата на българското село. Оставих историите първични, борих се със себе си за всяка дума, преправях заглавия, но не и факти. Описах една част от България. Живата част.
Бългрският селянин смята винги своята кокошка за щраус. т.е. онзи уклон на българина, да не се дава никому, да бъде смел и да е курназ, и да се пери като петел, това е идеята и за корицата на книгата, която е отправка и към съдържанието.
Кръчмата е съвременния Метрополитън опера на селото.
В книгата 98 процента са истински случки, но е сериозна книга, за философията на съвременния български селянин, с много хумор. И най-големите драми в кръчмата се споделят с шега. Психоаналитиците биха измрели от глад по селата. Селянинът живее добре, защото е близо до истинските принципи на живота. В един разказ, възрастна жена всяка сутрин, взима оставените пред вратата и пръчки, начупва ги, за да ги изсуши за печката. Това е разказ, наречен "Машината," за възрастните хора, които за да не ръждясвят, имат нужда от работа и някой да ги обича, и това е разсъждение за възрастните хора, които, ако бъдат оствени без работа, умират, ръждясват. Това са машините, в най-хубавия смисъл на думата, които, ако искаме да живеят по-дълго и да ги обичаме, трябва да им създаваме занимания.
Историята в "Тигър на две колела", разказва за един човек, който вози в една касетка от хляб кучето си, когато отива на работа в съседното село, за да не се уморява, като тича пет километра. А те работят заедно под слънцето, той е пастир на стадо крави...
Цялото интервю с Николай Илчевски е в звуковия файл.
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.11. 2024 бяха представени следните заглавия БНР подкасти · Преге - 16 ноември 2024 Рубрика „Напълно непознати“ О. Хенри. Най-хубавите разкази на О. Хенри. 240 стр., ок. 4А Пергамент Прес, 2024. Херман Хесе. Сидхарта. 6-то изд., 176 стр., тв. к. ок. 5А, Фама +, 2024...
Среща разговор с проф. Боян Биолчев и представяне на книгата "Сценарият като литература или обратното" ще се състои в Литературен салон "Spirt & spirit" в "Петното на Роршах". Книгата съдържа текстоветев "Чума", "Холтер 87", "Похищението", "Краят на света", а модератор е Александър Секулов. Проф. Биолчев е преводач, сценарист..
Тематична обща изложба „Пловдив – нашият дом“ открива Дружеството на пловдивските художници в Галерията на бул. „Цар Борис III Обединител" 153. На 27 октомври се навършва една година, откакто тази галерия бе открита. „Мястото, в което пребивава човек, оформя и въздейства върху неговата чувствителност, мироглед, отношения, а думата „дом“ и..
Гласуването за плакатите, участващи в седмото издание на Национален ученически конкурс „Плакат–Костадин Отонов“ , се проведе на 14 и 15 ноември 2024 г. чрез онлайн-системата за оценяване в сайта на НХГ "Цанко Лавренов", която е организатор на събитието съвместно с Министерството на културата на Република България. Темата за 2024 г. е „ Всеобща..