Има надежда за славистиката, каза ректорът на Пловдивския университет проф. Запрян Козлуджов след участието си в ХVІ- я Международен конгрес по славистика, който се проведе в Белград.
В славистичния конгерс са участвали 1000 участници от 43 страни, в които се изучават славянски езици и култури, са пристигнали в Белград за конгреса. Освен от Европа, е имало участници и от САЩ и Азия.
“Конгресите се провеждат на всеки 5 години и представят постиженията в изследванията между два конгреса. На ротационен принцип се избират ръководствата на Международния комитет на славистите и на комисиите, както и страната домакин на следващия конгрес. Първият конгрес на славистите се провежда в Прага през 1929 г. и е посветен на 100-годишнината от кончината на основателя на съвременната славистика – чеха Йозеф Добровски. В София са се провели Петият (1963) и Десетият (1988) конгрес”.
Проф. Козлуджов: През последните години съдбата на славистиката стана проблематична особено след промените в световен план, защото славянските държави престанаха да водят политика по отношение на собствените си езици и култури и разпространението на тези езици и култури. Имаше две – три много проблематични години с курсове от 5 – 6 човека, но тази година се увеличиха двойно, както и русистиката съхранихме, така и другите езици, защото нещата започват да се променят и съм много радостен, че тази година ще имаме група от десет човек. И дай, Боже, да съм един по-добър пророк и през следващите години да очакваме един по-стабилен интерес към изучаване на славянските езици и култури, защото си струва да бъдат изучавани.
Българският език е уникален, труден език и имаше традиционни центрове на българистиката във Виена, в Париж, но те бяха силни, когато държавата полагаше грижа за тях. След промените това беше неглижирано и това даде веднага резултат. Но така или иначе и сега има интерес към българистиката, както и към другите славянски култури. Не е огромен, но да се надяваме все повече да се засилва.
Проф. Козлуджов коментира и приемът на студенти.
В ПУ след трето класиране свободните места са 140, което е около 5 %.
Най-много са незаетите места в специалностите Физика и Математика. По думите му, със сигурност ще бъдат попълнени местата в специалността Актьорско майсторство. З а 15-те позиции се състезават 37 кандидати. От новата учебна година сред преподавателите по тази специалност ще бъде и режсьорът Теди Москов.
Цялото интервю с проф. Запрян Козлуджов е в звуковия файл.
От 4-ти до 14 август 2024 г. в община Златоград се провежда за пореден път Международната лятна академия за изкуство и млади таланти „Огънят на Орфей“. Това е неговото 18-то издание, а поканените за участие преподаватели в творческите и майсторски класове са известни изпълнители, творци и педагози, участващи активно в културния живот на..
Заместник-кметът по култура на Пловдив Пламен Панов ще се срещне на 1 август в общината с участниците в Международния фолклорен фестивал (МФФ). Според традицията, която се спазва всяка година, домакините и гостите си разменят протоколни подаръци в неформална обстановка. Тази година в Международния фолклорен фестивал участват Ансамбъл за..
В сводестата зала на Балабановата къща e открита любопитна изложба – „Асен и Илия Пейкови“. Инициативата е част от мащабния летен фестивал „Лято в Стария град“, който се осъществява в рамките на трите най-горещи месеца. Изложбата представя за първи път творби на двама изключителни и почти неизвестни у нас артисти - световноизвестният..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 7. 07. 202 4г. бяха представени следните заглавия: БНР подкасти · Преге Рубрика „Напълно непознати“ Габриел Гарсия Маркес. Сто години самота. 448 стр., 6А, Лъчезар Минчев, 2024. Стефан Стори. Маслени бои и мрамор. 322 стр., тв. к. 7А, Изток-Запад, 2024. Харлан Коубън...
Гледайте за първи път спектакълана Държавен ансамбъл за песни и танци „Мхедрули“,Грузия на 1-ви август, от 21 часа. Изключителният грузински държавен ансамбъл за песни и танци "Мхедрули" ще зарадва българската публика с лятно турне в страната, при това с един от най-върховите си спектакли "Духът на Грузия" („Spirit of Georgia“)..