Във вчерашната дискусия стана ясно, че недоволството от сегашния модел е всеобщо – от пациенти, от медицински специалисти, а също така от самите ангажирани в Здравната каса и други здравни специалисти - коменитра социологът Боряна Димитрова. Ръководената от нея агенция "Алфа Рисърч" изследва нагласите към осигурителния модел и качеството на здравната помощ.
То показва, че изискванията от страна на обществото са доста категорични.
На първо място това е изискването за качество на здравеопазването. Нека да не го разглеждаме така общо, защото много хора могат да разбират различни неща под качество. В случая имаме три много важни измерения на качеството, това е първо високоспециализираното, високотехнологичното лечение.
Второто много важно измерение това е да имат достъп до съвременни лекарства, лекарствената индустрия се променя доста бързо, но и да се проследява ефектът от лечението. Много негативно реагират хората, когато просто биват изписани определени лекарства и после няма ефект върху лечението.
И третият елемент от качеството това е да има една много широка мрежа от лични лекари, от доболнична помощ, бих казала да бъде обърната пирамидата – ако сега имаме много голяма мрежа от болници, които не предлага високоспециализирано лечение, а са нещо като поликлиники, да ги наречем, то да има широка мрежа от доболнично лечение, от първична помощ, а тогава, когато на човек му се наложи да ползва една специализирана здравна грижа тя да се осъществява в тези болнични заведения.
Боряна Димитрова коментира и сумата от 2 милиарда лева за допълнителните плащания, които всеки пациент вади от джоба си като доплащане.
Те са поискани не само от лечебното заведение, тук се включва и сумата за лекарства, гражданите, които хронични заболявания и някаква част се доплаща от касата, лекарствата всеки плаща от джоба си, т. н. преки плащания – това са за лекарства, за болнично лечение, за доплащания при личен лекар и при специалист и за рехабилитация и санаториуми. Тези четири направления ние сме изследвали и трябва да ви кажа, че ако Алфа рисърч отчита 2 милиарда, данните, които бяха изнесени вчера в доклада, който беше изнесен за България, едно изследване, което се прави от европейската здравна лаборатория съвместно с Европейската комисия там данните са още по-впечатляващи и още по-тревожни. Те твърдят за около 47 – 48 % доплащане от джоба на пациентите извън здравните осигуровки, които плащаме, което ако ние сме го измерили 2 милиарда, при тях отива вече около три и половина – четири милиарда, които всеки един плаща за здраве.
Като най- сериозен проблем при евентуално повишаване на вноските за здраве социологът открои липсата на доверие.
Ако се вдигне с още 12 лв или да речем с 2 %, идва от недоверието на хората, че ако се повиши тази вноска тогава ще се прекратят преките плащания.
Къде е гаранцията, че тези 12 лева, т. е. ако са само тези 12 лв наистина покриват тези разходи – ето, сега идва есенния сезон и всеки може да пресметне колко за ваксини, за лекарства и т. н., всеки вади много по-голяма сума от джоба си. Тук е и предизвикателството за мене на екипа на Министерството на здравеопазването да убеди със своите разчети, те ще продължат да имат срещи с отделните съсловия, по какъв начин този модел наистина може да покрие здравните потребности на населението.
Задача на министерството е да доизясни новите модели с различните заинтересовани страни, тук имам предвид и застрахователите, и отделните пациентски и съсловни организации, защото има много добри предложения, но има и много неясни моменти, а тогава, когато има неясни моменти, ако един такъв доста сложен модел, който изисква и много финансови ресурси от страна на българското общество, ако той тръгне в погрешна посока после промяната е много трудна и много чувствителна.
В крайна сметка става въпрос за здравето на всеки един човек и никой не би искал просто да бъде заложник на системата, а би искал във всеки един момент да получи възможно най-добрите здравни грижи, каза още Боряна Димитрова.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..