Пловдив отдавна е част от нашата международна културна програма във Виена. Тема на петата интердисциплинарна конференция за млади учени и докторанти е посветена на европейската година на културно наследство 2018 и на предстоящата 2019 г., когато Пловдив ще бъде културна столица на Европа, подчерта директорът на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена доц. Румяна Конева.
Над 50 участници от 17 университета и образователни институции от Атина, Белград, Берлин, Братислава, Будапеща, Букурещ, Венеция, Виена, Дъблин, Киев, Комотини, Лондон, Любляна, Мелитопол, Фрайбург ще дискутират върху темата на тазгодишната пета поред интердисциплинарна конференция за студенти – бакалаври, магистри и докторанти: „България и европейското културно наследство“.
Конференцията ще бъде открита на 7-и декември от Н. Пр. д-р Иван Сираков, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Австрия, от Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа” на Министерството на образоването и науката, и от доц. д-р Румяна Конева, която като бивш лектор по български език, литература и култура в Университета Фрайбург и настоящ директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн“, е особено пристрастна към темата за разпространението на българския език и българската култура в чужбина.
Идеята на конференцията е да се активизира интересът към страната ни от млади чуждестранни лингвисти, културолози, социолози, политолози, изкуствоведи и още специалисти от различни области на хуманитарното знание, за съграждането на един положителен образ на България. Намерението е и да се подкрепят и насърчат изследванията върху уникалния и същевременно европейски характер на българската култура, като интересът се посее у най-младите изследователи, пред които предстои да градят своята научна и професионална кариера. По-амбициозната цел на проекта е да се сподели една „добра практика“ за популяризиране на българската култура в чужбина чрез посредничеството на млади нейни „посланици“ – студенти и докторанти в различни области на знанието – и в колаборация с българските културни институти в чужбина.
Тази година младите учени ще представят своите визии в области като: България и Европейският съюз, културен трансфер и идентичност, българската идентичност между традициите и европейското настояще, мултикултурализъм: традиции, настояще, перспективи; миграционни процеси, мигриращи мотиви/теми в литературата/езика/изкуството и културата, митове и стереотипи в българската култура, езикът като медиатор или граница, България в медиите и в политическия дискурс.
Всяка първа седмица на декември вече 5 години тук се срещат студенти и доктранти от европейските университети, в които се изучават български език, литература и култура. Това са приятелите на България, културните й посланици, специалисти по България, които ще посветят някои от годините си на връзките на техните страни с България, каза още в интервю за Радио Пловдив оц. д-р Румяна Конева.
По думите на доц. Конева, младите хора не говорят за разединена Европа. Те са привърженици на идеята за обединяване и това си личи по ентусиазма и убеждението, че всички живеят в един общ дом.
За повечето от тях досега това е била неизвестна дестинация, но сега се чувстват комфортно сред колегите си – студентите, избрали България за своя бъдеща професия или съдба.
Българо - австрийските културни отношения датират от 140 г.
Областите, които ще бъдат дискутирани по време на конференцията от младите учени, са „литература и култура“ и „език, етнос и политика“. Задачата на Българския културен институт е да направи все по-достъпна и популярна представата, че страната ни не е сред новоприсъединилите се членове на ЕС, а още от Средновековието тя е равен партньор на останалите европейски култури. Още когато се ражда идеята за обединена Европа през 20-те години, България е първата сред Балканските държави, която учредява секцията „ПанЕвропа“ през 1927 г.
Чуйте интервюто с доц. Румяна Конева в звуковия файл.
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..
Надзорният съвет на Здравната каса одобри проектобюджета, който е в размер на над 9 милиарда и 400 милиона лева.650 милиона лева са предвидени в бюджета на НЗОК за първична извънболнична медицинска помощ за тази година, а за болнична – 4 милиарда лева. Какво означава това за пациентите и има ли шанс те да получат по-добра извънболнична..
Възможността да се постигне мир в Украйна е като разликата между климат и синоптична прогноза. "Синоптиката много точно ще ни каже какво се случва и какво се очаква за утре, докато климатът казва: "през зимата би трябвало да има сняг". И тук нещата, които се говорят в момента са някакви синоптични събития, които бързо се променят в зависимост..