Здравният икономист Аркадий Шарков коментира решението, което ще влезе в сила след 2 месеца, специализантите по медицина, които са на държавна издръжка, да останат да работят в България поне 3 години. Те ще работят там, където ги изпрати Здравното министерство. Идеята е добра, но не е добре уредена.
Според Шараков, това решение е по-скоро с негативно - дълготраен оттенък, отколкото с позитивен.
Той сравни ситуацията, в която ще бъдат поставени младите лекари, с времето от преди 89-та година с практиката на преразпределенията и определи специализантите като крепостни селяни.
Шарков заяви, че това няма да реши проблема с липсата на лекари в много региони на страната, а напротив, те ще намалеят до минимум.
Той подчерта, че това решение ще се отрази и на качеството на самото обучение, ако младите лекари са принудени да отидат в малки болници, в които не работят първокласни лекари, то и обучението ще бъде с това качество. Известно е, че в големите областни градове са по-добрите лекари и това се отразява и на качеството на обучението.
Важен аспект по темата е и въпросът за специалностите- проблемът е за тези, които не са добре платени, като анестезиолози, патонатаоми и пр. и в този случай разграничението между общински и частни болници не е от водещо значение. Там почти няма пари и липсват кадри.
Качеството на медицинската грижа не е лъскавото, а нивото на качество на лекарите.
Друг е въпросът с броя на болниците у нас и колко от тях трябва да се закрият и преструктурират, защото в някои места, болниците работят като социални домове.
Работещият вариант според Шараков е самите болници да сключват договорите и заплащат на специализантите, както е практиката във Великобритания и други западни държави. Там на специализантите заплаща не държавата, а частни компании. Затова, според Шарков, ако у нас на специализантите се заплаща не от държавата, както досега, а от болниците, в които ще се специализира, но без здравни пътеки и пр. ограничения, само това може да реши проблемът.
Въпросът е, че у нас това не е възможно. Необходимо е политическо решение, а такова няма.
Цялото интервю с Аркадий Шарков е в звуковия файл.
На достъпността и качеството на произвежданата в страната хранителна продукция бе посветена днес дискусия в столицата. Организаторът на дискусията Андрей Велчев от Сдружението за достъпна и качествена храна заяви в програма "Ден след ден" на Радио Пловдив, че резултатът от бойкота на големите търговски вериги е постигнат и гласът на българите е..
В навечерието на третата годишнина от руската инвазия в Украйна експертът по национална сигурност Йордан Божилов коментира възможния завършек на конфликта след обявената от САЩ позиция по него. Той коментира и евентуалното споразумение между САЩ и Русия. Според него това, на което залага администрацията на САЩ е постигането на някакви цели, които..
Владимир Иванов - председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, коментира в програма "Точно днес" бойкота срещу високите цени на хранителните стоки и доколко подобен ход може да повлияе на пазара както и предложените от правителството мерки за решаване на проблемите. Според него во момента се наблюдава устойчиво равновесие на цените..
Европа е в повратна точка, защото за пръви път от Втората световна война Европа и САЩ не са "непоклатими съюзници, неразривни и с една и съща позиция, за първи път Европа е предизвикана да търси решение не само за собствената си сигурност", коментира деректорът на Портал Европа Юлияна Николова. След срещата в Мюнхен и тази, организирана от Макрон в..
Бойкотът на цените на хранителните продукти в големите търговски вериги е крачка в посока уравновесяване на монопола, но това е закъснял процес. Това коментира производителят на зеленчуци Иван Кабуров от пазарджишкото село Мало Конаре, който зарежда и голяма хранителна верига с продукцията си. Добави, че понякога продукцията на родните..