Хирургът трябва да бъде млад, със стабилна ръка и точно око и в никакъв случай да не се притеснява от крясъците на пациента.
Това е записано в римски текстове, свидетелстващи за медицинските практики по нашите земи от Античността през Средновековието до наши дни.
Вълнуваща разходка в миналото на медицината предлага изложбата "Болести и лечение през вековете", която бе открита в Музея на медицината към Медицински университет в Пловдив. Представени са уникални антропологични материали с палеопатологията на предците ни - травми, професионални болести, генетични заболявания. Проследено е прилагането на различни лечебни методи. Сред находките са колекция от римски хирургични инструменти, монети с изображения на здравеносни божества, средновековни оловни ампули и съдове за териак.
Съвместната експозиция на Националния антропологичен музей към БАН и Историческия музей в Шумен е разположена във фоайето на Студентския информационен център на Медицинския университет на бул. „Васил Априлов“ 15А.
Тя е част от проявите, посветени на 75-тата годишнина на Медицинския университет в Пловдив.
Сред уникалните антропологични материали в изложбата е детски череп, на който е извършена успешна трепанация. Находката е от некропол край село Одърци, Добричко и е датирана към XI-ти век.
По това време там е живяло печенежко население, при което много често се е прилагала трепанацията като лечебен метод, тъй като се предполага, че е имало епидемия от менингит, разказва археологът Мария Христова от Националния антропологичен музей към БАН.
Едно от фундаменталните постижения на съвременната медицина е обезболяването, смята доц. Георги Томов, куратор на Музея на медицината към Медицинския университет в Пловдив. Той припомни, че при операции в древността пациентът е изстрадвал хирургичната интервенция или се е прибягвало до билки, чиито обезболяващ ефект не е толкова силен.
Какви страдания са измъчвали човечеството от античността до днес? Как лекарите са помагали за изцелението на хората и са давали надежда?
Репортажът по темата на Антоанета Петричанска е в звуковия файл.
Точно днес честваме 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румели. Специален момент от историята ни, който ни дава повод да се замислим – къде сме днес и защо сме толкова разделени като общесво? В студиото на Радио Пловдив писателят и историк Йордан Велчев и известният художник Иван Тотев подчертаха, че големият въпрос..
„Нито един от нас не може да живее добре и щастливо, ако не работим за общия национален интерес на България“, това заяви в интервю за Радио Пловдив Петър Стоянов, президент на България в периода 1997 – 2002 г. Според него българите трябва да имат самочувствие и да се измъкнат от дребнавите ситуации, в които попадаме толкова често..
Точно на 5 септември пред 10 години започна тази пловдивската приказка - Европейска столица на културата, а д-р Марияна Чолакова е един от най- отдадените на каузата и премина през целия нелек път на кандидатстването и реализацията на проекта. Пловдив отбелязва 10 години от обявяването си за ЕСК Днес тя припомни хората, с чиято енергия се роди..
Много спим, малко работим, така на пръв поглед изглежда изводът от изследването "Бюджет н авремето", който НСИ оповести. Оказва се, че населението на страната отделя за сън, хранене и други лични грижи средно по 12 часа и 28 минути от денонощието. За дейности, свързани с работа, учене и домакински задължения - 5 часа и 28 минути, за свободно време и..
Десетина дни преди началото на новата учебна година текат конкурси за директори на училища в цялата страна. Една трета от кандидатите не са успели да минат първия етап - писмената част. "Това, че 1/3 не са издържали нямаше да е трагедия, ако имаше море от желаещи да станат директори. За съжаление не е така, намаляват и желаещите мъже (те са едва 10..