Великите европейци - Гулиелмо Маркони

Това е сигналът SOS. На 15 април 1912 го излъчва „Титаник”, след фатален сблъсък с айсберг. Модерният морски съд е оборудван и с ново техническо откритие – безжична радиовръзка. Човекът, който я прави, Гулиелмо Маркони, не е на кораба по случайност. Но там са радистите от компанията „Маркони”, които се свързват с кораба „Карпатия”, а той спасява 700 души. Пред американския съд шефът на Кралските британски пощи свидетелства: „Тези, които бяха спасени, бяха спасени заради един човек – мистър Маркони и неговото удивително откритие”. Да, Гулиелмо Маркони не открива самите радио вълни, но е първият, който ги впряга на работа в полза на човечеството, като създава необходимите за целта устройства и организация.  

През 1909 Маркони получава Нобел за физика „за принос в развитието на безжичната телеграфия”. А като няма формално няма инженерно образование, той подхвърля, че не разбира докрай какво става с тези вълни, но следва логиката и опита си. Да, не разбира всичко – но това му помага да успее там, където големите разбирачи дори не опитват. През 1888 Хайнрих Херц прави опит с предаване на електромагнитни вълни по въздуха и доказва теорията на Максуел. Но тези вълни са като светлинните и учените казват, че са сравнително безполезни за комуникация – нали светлината не отива по-далеч от линията на зрението. Гулиелмо Маркони не вярва на теоретиците, нещо го чопли. А и личният му опит сочи, че вълните, въпреки теорията и разума, стигат отвъд хоризонта. Чак после се разбира, че това е ефект от отражението на електромагнитните вълни в йоносферата. Но с упоритост и умен труд, Гулиелмо Маркони прави чудото. Той монтира в Корнуел силен предавател, който произвежда искри, дълги цял фут. Да, защото излъченият сигнал трябва да стигне отвъд Атлантика, на 2 100 мили. Отсреща пък, в Нюфаундлен, Маркони монтира максимално дълга антена и на 12 декември 1901 улавя първия трансатлантически безжичен радиосигнал – морзовите три точки, които означават буквата S. Роден в Болоня през 1874, Гулиелмо Маркони можеше да не прави инженерни чудеса, а само да се забавлява – семейството му е твърде богато. Баща му, Джузепе, е едър земевладелец от аристократичен род, а майка му, Ани, е внучка на Джон Джеймисън, основател на прочутата ирландска дестилерия за уиски. Гулиелмо живее с мама в Англия, после в Италия, но никога не ходи на училище. Има обаче частни учители и показва склонност към математика, химия и физика. Макар да не е студент, професор Аугусто Риги от университета в Болоня го урежда да слуша лекции по физика и да ползва университетската библиотека. Запознава го и с опитите на Херц с радио вълните, към които младежът проявява голям интерес. На 20, Маркони отива в семейната вила Грифоне и експериментира с радиовълни на разстояние. Първо показва на майка си как натиска бутон на бюрото, а звънец в другия край на стаята звъни, без да има кабел. После усъвършенства устройствата и предава вече на половин миля, според учени - най-голямата възможна дистанция за безжично пренасяне на електромагнитни вълни. Първият голям пробив идва обаче скоро - Маркони предава сигнал на 2 мили и то през хълмове. Сякаш генетично надарен с изключителен бизнес нюх, Гулиелмо си дава сметка, че откритието е изключително ценно за търговски, военни и други цели. Той пише до италианското министерство на пощите, но министърът слага резолюция „за Лунгара”, препратка към прочута психиатрия в Рим. Маркони разбира, че Италия не се интересува и отива в Англия, чиито нюх за велики идеи е по-чувствителен.

На външен вид Гулиелмо Маркони е повече ирландец - синеок и рус, с рижи оттенъци в косата, английският му е майчин и на Острова има силни връзки. Възможностите му запалват Уйлям Прийс, главен електроинженер на кралските пощи. Маркони прави ред успешни опити и увеличава разстоянието за предаване на вълни, а през 1899 свързва Англия и Франция през Ламанша. Той има британски патент за откритието си и когато името му се прочува, започва да получава поръчки от различни служби. Успехът с трансатлантическият сигнал през 1901 пък му носи поръчки вече от Канада и САЩ, а корабните компании по света бързо оценяват възможностите за повече безопасност и по-малко изолация, които безжичната връзка осигурява за екипаж и пътници. Бизнесът расте, компанията му в Лондон снабдява всички както с устройствата, така и с хора, подготвени да вършат работата по безжичните връзки. Отначало Маркони се занимава главно с безжичен телеграф, но през 1920 излъчва първите развлекателни радиопредавания в Англия, а през 1922 създава и предтечата на ВВС. През 1931 Маркони прави и Радио Ватикан, като води първото предаване заедно с папа Пий XII. Междувременно обаче е известен с любовта си към бързите автомобили, заради което губи едното си око, както и към яхтите. Особено е привързан към своята „Електра”, превърната в лаборатория, но и в място за любовни завоевания. Роден католик, но възпитан като англиканец, Маркони се жени първо за английска, а после за италианска аристократка. Макар основният му бизнес да е в Англия, той все повече живее и работи в Италия. През 1923 става член на фашистката партия, през 1929 кралят го прави маркиз, а Мусолини го назначава за президент на току-що създадената италианска Кралска академия, оттам – автоматично става член и на фашисткия Върховен съвет. Маркони въвежда ограничения за еврейските учени в Италия и казва, че е „първият фашист в сферата на радиотелеграфията”. Твърди се, че постепенно той изпитва все по-силна вътрешна съпротива срещу фашизма, но умира, преди да се разбере дали е така. Въпреки греховете на човека Гулиелмо Маркони обаче, името на великия изобретател Гулиелмо Маркони остава непокътнато. За погребението му през 1937, когато го отнася поредният инфаркт, всички радиопредаватели по света млъкват за две минути – последна почест в земния му път към небето.