Великите европейци - Жозеф Ниепс

Най-странното в картината обаче е, че трудно ще видиш нещо, ако не знаеш предварително какво се вижда. Защото това е образът, запечатан на първата запазена до днес фотография. Тя е несъвършена и мътна - пълен боклук. Но боклук безценен, защото е живо парче от паметта на човечеството. Сътворена е от Жозеф Никифор Ниепс, френски изобретател, чието име не е много известно, за разлика от това на съдружника му Луи Дагер. 

Ниепс създава този знаменит образ на реалността с изобретението си, наречено „хелиограф” - устройство, базирано на отдавна известната „камера обскура”, а в процеса се използва метална плоча, асфалт от Юдея, разтворен в масла и много слънчева светлина. Както смятат специалистите, нужни са поне 8 часа експонация, за да се появи и съхрани образът. Да, това не е „щрак, Марийке, на портрет”. Шест години след тази снимка, Ниепс умира и скоро е забравен в лудостта на „дагеротипията”. Но все пак се помни кой наистина носи почетната титла „баща на фотографията”. 

Идеята да се творят образи направо от реалността, не е от вчера. Откриването на „камера обскура” се отнася към III в. пр.н.е. и се приписва ту на Евклид, ту на Архимед. Принципът е прост – ако през дупка в стената влиза слънчев лъч, а на пътя му има предмет, той се проецира на отсрещната стена. Тази игра може да се реализира и в малък сандък. През 1573 прелатът Игнацио Данти използва огледало, за да обърне образа, а след 30 години Йоханес Кеплер слага в сандъка лещи, за да го увеличи. След още 60 години Робърт Бойл конструира „камера обскура” с наистина малък размер. 

През 18 век химиците търсят материал за фиксиране на образите, защото те бързо изчезват. През 1770 шведът Карл Шееле доказва, че изображение, получено с помощта на сребърен хлорид и обработено с амоняк, не се изтрива. През 1800 Томас Уеджууд опитва да прави постоянни снимки, като използва устойчива повърхност, покрита със светлочувствителен химикал. На прав път е, но не успява – фиксира само светлосенки и то доста нетрайно. През 1816 в играта се включва и Жозеф Ниепс. Той прави негативни изображения върху хартия, покрита със сребърен хлорид. Но щом ги изнесе на светлина, образите изчезват. Обаче не се отказва и скоро светът влиза в ерата на фотографията.

Жозеф Ниепс е роден през 1765 година в имение край Лоара. Баща му е богат адвокат и съветник на крал Луи XV. Малкият има прекрасно образование, първо ориентирано за кариера в църквата, но после се обръща към правото. Като младеж възприема името Никифор и ползва него, а не рожденото Жозеф. Прави го, въпреки че идеята да се приеме името на константинополски патриарх от 9 век е леко странна за френски католик. Ниепс служи при Наполеон в Италианската кампания, но е освободен по болест. Назначен е за управител на Ница и се жени за Мария Агнес Ромеро, момичето, което се грижи за него, докато е болен от тиф. Като управител не е особено популярен, затова подава оставка и се прибира в имението. 

Семейството е богато, отглежда цвекло, преработва го и продава захар из цяла Европа. Заедно с големия си брат Клод, Никифор се хваща и с основното дело на живота си – изобретенията. Да, не е само фотографията. Братята правят машина, известна като пиреолофор – ранен двигател с вътрешно горене. Патентът за пиреолофора е за 10 години и е подписан лично от Наполеон през 1807. Но първо се представя доклад пред Френската академия, а после пред специална комисия се демонстрират качествата на двигателя, който движи лодка по реката. Съоръжението тежи към 1 тон, а разходът на гориво - смес от  растителни спори, фин въглищен прах и смола - се отчита като „125 зрънца в минута”. 

Двигателят всмуква вода отпред и я изпомпва назад, а в доклада пише: „Машината, предложена под името пиреолофор от господата Ниепс, е гениална, тя може да е много интересна заради своите физически и икономически резултати, така че заслужава одобрението на Комисията”. Няколко години братята работят и върху хидравлична машина, която да замени поостарялата Марли - страхотно инженерно съоръжение, с чиято помощ вода от Сена се изкачва през хълмовете и захранва водните чудеса на двореца Версай. Ниепс постигат сериозен напредък, но са бавни, а на императора му писва да чака и дава поръчката на друг. 

С удоволствие обаче се възползва от заместителя на индигото, открит от Ниепс. Тази ценна стока липсва във Франция заради наложената от англичаните континентална блокада.  През 1818 Никифор се запалва по ново техническо чудо - прародител на велосипеда, популярен като „конче за джентълмени”. Той е от дърво и няма педали, а се движи с крака. Ниепс си прави модел, но добавя хубава седалка и се кани да сложи мотор. 

Междувременно обаче отива в Англия при брат си, който се е поболял от притеснение, че никой не инвестира в пиреолофора. Това го вкарва в депресии и той умира. Останал сам и разкъсван между желанието да продължи с изобретенията и нуждата от пари, Никифор хвърля усилията си изцяло във фотографията. През 1822, заради твърде нестабилните резултати, той изоставя първоначалната идея с хартията и започва да експериментира с битум върху плака от стъкло или метал. Така създава хелиографския процес и отпечатва първия траен образ - копие на старинна гравюра на папа Пий VI. 

През 1824 Ниепс прави и първата трайна снимка, но тя е на литографски камък и се изтрива при следващите експерименти. После нещата се подобряват технически, въпреки че работата продължава да гълта средства, без да носи приходи. През 1829 Никифор се запознава с Луи Дагер и двамата сключват 10-годишен договор за сътрудничество. Той обаче не се реализира изцяло, защото 1833 смъртта отнася Никифор Ниепс в гроба. 

Започнатото е довършено от Дагер, който през 1839 представя на света апаратът, наречен „дагеротип”. С него образите се запечатват наистина за броени минути. Дагер получава огромно признание, но не цялото - френската държава го награждава с годишна пенсия, но дава такава и на Изидор, сина на Жозеф Никифор Ниепс, човекът, който наистина изобрети фотографията.