Хората с увреждания сме герои, защото живеем в България

Тя е Петя Гарова. Родом от Пловдив, израснала в Петрово, след което пътят ѝ я води в Луковит, където завършва училище.

В детските си години издава стихосбирка, нарича я "Слънчева капка", помага ѝ директорът на дома в Петрово Виолета Янева.

"Моят път е в домове, социални институции, услуги". 

"Първият ми дом е в село Петрово... Беше трагедия, ужас беше. Там беше дом за деца с тежка умствена изостаналост. Цяло чудо е, че съм жива, честно казано". 

В документите на Петя фигурират подобни диагнози, за да бъде приета в дома в Петрово като бройка. Настаняват я, когато е била на три години и живее в Петрово до 13-годишна възраст.

Разказва, че условията в дома били трагични, но персоналът ги е обичал. Добринка Филчева, една от служителките, дори става нейна кръстница. Докато е в Петрово, Петя прави опит да се свърже с майка си, но тя категорично я отхвърля. Не ѝ се сърди, казва: "така е преценила, така е направила". Има, да все още има интерес да я види. Сънува я.

Петя познава баба си и дядо си, които някога се ходили да я виждат, но сега са твърде стари и нямат тази възможност.

Петя обича животните, мечтае да има морско свинче, да се грижи за него. Иска и да започне работа, за да се чувства полезна.

Мечтае и за по-добър живот за хората с увреждания в България: 

"Хората с увеждания сме истински герои. Не защото сме с увреждания, а защото сме с увреждания в България. Цяло чудо е, че много хора като мен оцеляват и се справят. Много хора с увреждания са безгласни в собствената си държава. Има толкова огромна нужда от подкрепа. Не искат много, те искат просто да бъдат подкрепени и чути. Хората, които нямат родители, питате ли се какво им е, знаете ли как се справят? Никой не си задава този въпрос“. 

Интервю на Пламен Христов с Петя Гарова чуйте в звуковия файл.