Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Издават "История на България" от 1761 година

"История на България", написана през 1761 година от Блазиус Клайнер, излиза за първи път от 1977 година насам, съобщиха издателите от "Българска история".

 

Малцина са се посветили на идеята да опишат българската история в мрачните години на османското иго. "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е позната на всеки българин, но не особено известен е фактът, че година по-рано е съставено друго съчинение, описващо миналото ни.

Книгата на францисканския монах Блазиус Клайнер е изпълнена с множество неясноти, разказват от издателството. Счита се, че той е потомък на саси (немскоезичното население на Трансилвания) и е творял в манастира в град Алвинц (днес Винцул де Жос, Румъния).

Неговото произведение дълго време тъне в забрава в архива на францисканците, в Будапеща, преди да бъде открито и преведено на български от Карол Телбизов под редакцията на акад. Иван Дуйчев.

"История на България" обхваща периода от началото на българската държавност до превземането на Константинопол от османците през 1453 г. В разказа си авторът се уповава на възможно най-голям набор от извори, достъпни по негово време, които разглежда критично и задълбочено.

За книгата разказва нейният редактор Теодор Борисов, асистент в Института по исторически изследвания към БАН.

„Причината монахът Блазиус Клайнер да се занимава с българската история е, че в неговия манастир „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ и околностите имало много български бежанци след Чипровското въстание 1688 г. Той написва съчинение, което в първата част е история на България от началото на държавата до падането на Константинопол под османска власт, и всички събития, които са се случили на територията на България“.

Теодор Борисов представи петте глави на книгата, като има и текст свързан с Пловдив.

„Първата е за името, произхода, нравите и религията на древните българи. Отбелязано е под какви имена са били известни в изворите. За първи път се говори за прабългарската теория за произхода на българите. Втората глава е за земите завзети от българите в Европа, като акцентът е върху провинция Мизия. Третата глава е озаглавена за по-достойните за споменаване градове на България. Започва се от Охрид и се стига до Чипровец. Пловдив се споменава в петата глава във връзка с Иванко-убиецът на Асеня, както го знаем от Васил Друмев, който бяга във Византия, получава Пловдивска област и става управител. Това се случва края на 12-ти и началото на 13-ти век. Цар Калоян успява да го привлече на своя страна срещу Византия. Пловдив още се споменава в битката между Георги ІІ Тертер и Андроник ІІІ, която не е успешна за българския владетел. Това става 1323 година. Четвъртата глава е за народите населявали България преди българите, като има някои фактологически разминавания. Все пак Блазиус Клайнер е направил един труд, който е достоен да присъства в библиотеката на всеки българин“, заяви Теодор Борисов.

По неговите думи до времето на Константин Иречек, това е най-пълната история на България, която е написана. Книгата ще бъде на книжния пазар на 1-ви ноември Деня на народните будители. Първото издание от 1977 г. е по-скоро академично, някои части не са били преведени от латински. Разбираме още, че като пръв вожд на българите е посочен Реан, бащата на Кубрат, към лято Христово 504-то.

Интервюто с Теодор Борисов, асистент в Института по исторически изследвания е в звуковия файл.  


Още от категорията

"Срещите" в очакване на Рождество Христово

До големия ден, Рождество Христово, в "Срещите" ще  опитаме да  поразсъждаваме  пак върху вечните истини, върху нещата, които ни правят човеци. Започваме тази събота с питането: "Кога човекът се досеща, че заобикалящата го реалност е по-сложна от  повърхностната й предвидимост, че има едно трудно обяснимо тайнство.  Иначе казано, ще се потърсим сред..

публикувано на 04.12.20 в 09:59

"Извънредни мисли" - да запазим усмивките

Неизвестността ни разкрива и изненадва с неподозирани вътрешни светове. Понякога приято, понякога за жалост, не. Да се опитаме да запазим някакъв нормален ход - на ежедневието, на развитието си, на мечтите може би, се оказва предизвикателството на нашето съвремие. Как ще помнят идните, как ще оценят? Какви са изводите? Когато е рано за отговори,..

обновено на 03.12.20 в 14:04

Млади учени обсъждат виртуално изолацията и глобализацията

Днес беше открита  Международната интердисциплинарна конференция за студенти и докторанти , наречена "Изолация и глобализация. В отговор на актуалната световна ситуация".  Конференцията обединява съмишленици и дългогодишни партньори в отстояването на популяризирането на българската култура по света.  Научният форум традиционно се..

публикувано на 03.12.20 в 10:13

Търновско семейство представя изложба в Пловдив

Семейство художници от Велико Търново представя коледната си изложба в Пловдив. Картините на  Стефан Георгиев и Кика Иванова са подредени в галерия "Сигна".  Стефан Георгиев създава фигуративни композиции и необичайни натюрморти. Роден e във Велико Търново. 12 години живее в Атина, където са издадени над 30 детски книжки с негови илюстрации...

публикувано на 03.12.20 в 08:38

Красотатата на наивизма в галерия "Дяков"

"Красотата на наивизма" – така се нарича съвместната изложба на двама известни, утвърдени и обичани български художници-наивисти – Кирил и Стоян Божкилови, която ще бъде открита в галерия „Дяков“.  Изложбата е посветена на предстоящото Рождество Христово и с нея галерията ще посрещне Новата 2021 година. „В огромното поле на наивистичната..

публикувано на 03.12.20 в 07:01