Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Томас Ман, трета част

Около ПСВ, Германия е страната в Европа с най-силен икономически и военен потенциал, но има проблем – няма колонии, ограничена е откъм ресурси и е зависима от чужди сили. А и „европейският баланс“ не е по вкуса на немците, не го цени и Томас Ман: „Балансът на Европа беше импотентността на Европа“ – пише. Той е за войната, а сред наистина силните му аргументи е, че трябва „да се разбие най-развратната полицейска държава в света – Царска Русия“. 

Крайната националистическа позиция води до скъсване с брат му Хайнрих и други водещи европейски писатели. Още преди да излезе книгата със статии обаче, възгледите на Томас Ман се променят. Той подкрепя Ваймарската република и се записва в Немската демократическа партия. При всички политически вълнения обаче, у него зрее един от най-вълшебните романи – „Вълшебната планина“, излязъл през 1924.

В лекция, скромно озаглавена „За мен“ от 1940, Томас Ман казва: „Когато ме питат за развитието ми като творец…..аз се питам за корените и виждам първите семена и импулси в игрите на детството“. Но продължава като истински фройдист да дълбае: „Някои бяха видими игри и другите знаеха за тях, имаше обаче и невидими, за които изобщо не бяха необходими играчки. И точно заради тях чувствах тихо удовлетворение от силата на моята фантазия, която нищо не би могло да ми отнеме“. 

Силната детска фантазия на Томас Ман се превръща в изумително писателско въображение и класически пример е „Вълшебната планина“. Книгата е наситена със сложен символизъм, дълбоки и интересни идеи, словесни и мисловни игри с времето, музиката, еротиката, класическия немски роман, болестите на тялото и душата. Всичко това го има, макар сюжетът на пръв поглед да не е нищо особено – млад човек отива за две седмици в санаториум в Давос да види свой приятел, но като омагьосан остава 7 години. Критиката сравнява книгата като литературна стойност с „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст. Но парадоксът е, че след пет години, през 1929, Томас Ман получава Нобел за литература не за нея, а за сагата „Буденброкови“, появила се цели 28 години по-рано. С парите от Нобеловата награда Томас Ман купува къщи и коли, но прави и влог в Швейцария, който после, по време на изгнанието, го спасява от бедност. 

А той е свикнал на лукс – пътува в първа класа, има прислуга, добра храна, добро пиене, страхотни пури. Покрай възхода на национал-социализма, Ман е силно скептичен към безумията му. През 1930 изнася реч, с която призовава немците да се върнат към здравия разум. В залата има провокатори, но не успяват да провалят речта и чуват безцеремонните му думи: „Национал-социализмът е огромна вълна от примитивно варварство“ - изказване, което никога не му прощават. Ман е на почивка в Швейцария, когато нацистите идват на власт, те искат членовете на Поетичната секция към Пруската академия да подпишат декларации за вярност към режима, но Ман отказва. 

Да, негови творби не са изгорени на голямото аутодафе през май 1933, но същия ден го уволняват от Мюнхенския литературен борд. До 1936 отношенията му с режима са леко двусмислени – той е в изгнание, но, нацистите не му конфискуват имотите и дори не забраняват да бъде публикуван. Но Катя Ман не издържа, пише текст на декларация срещу национал-социализма, която той подписва, къде ще ходи. Декларацията е публикувана, с което разривът настъпва окончателно.

Големият проблем на Томас Ман по това време са дневниците, които води от 14-гозишен и са истинска бомба. Един от синовете му успява да ги измъкне от къщата в Мюнхен изпод носа на нацистите и ги пренася в Швейцария, а Ман изгаря по-ранните тефтери После, в САЩ, изгаря и друга част, заради което не знаем всичко. Ман живее в Швейцария, но през 1938 заминава за Ню Йорк. Пътьом хвърля паспорта си в немското консулство в Брюксел, в Щатите репортер го пита дали изгнаничеството е тежко. 

В типичния си егоцентричен, но и ироничен стил, Томас Ман отсича: „Където съм аз, там е Германия“. Когато през 1939 избухва ВСВ, той подпомага бежанци и радиорубрика по ВВС, хонорарите от която дарява за британския военен фонд. Записва текстовете в САЩ, те се транспортират до Англия и ВВС ги включва в немските емисии. Той е един от малцината немски интелектуалци, които поставят въпроса за колективната вина. В голямото есе „Германия и германците“ Томас Ман пише: „Да играеш сега ролята на непреклонен съдия и, докато угоднически поддържаш безграничната ненавист, която този народ събуди против себе си, да го проклинаш, а да представяш себе си като въплъщение на „добрата Германия“ в противоположност на злата, престъпна нация, с която той, моля ви се, няма нищо общо – това изобщо не подхожда.“ Подхожда, не подхожда, правят го левичари като Брехт, които скоро, заедно с руснаците, разделят Германия и още дълги години държат източната част в лапите на злото. 

По време на войната Томас Ман вече е завършил и издал четирите тома на „Йосиф и неговите братя“, а както и при големите вълнения около ПСВ, е зает с новата, четвъртата от най-великите се книги – „Доктор Фаустус“. Романът се появява през 1947 и в известна степен е дълбок - литературен вече - опит писателят да отговори на същите най-важни въпроси, с които се занимава в есетата си – природата на злото и начините, по които то прониква в човека, величието на духа и цената, която човек трябва да плати за всичко – и добро, и лошо. В последните години до смъртта си през 1955 Томас Ман се връща в Европа, но живее в Швейцария, не в Германия, макар че посещава и източната, и западната част. 

Умира на 80 и мнозина го изпращат до скромната плоча в цюрихското гробище Килчберг. А приятелят му Карл Цукмайер пише: „Пред този ковчег умът на деня запазва тишина. Сбъдна се живот, посветен на едно – творчество на немски език като развитие на европейския дух.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Показват филми с "Поглед към другия"

Петдневна филмова поредица „Поглед към другия“ ще бъде представена от днес в Пловдив .  Международната селекция от киноразкази е инициатива на Гьоте институт - България  и сдружението „Арте Урбана Колектив“ и ще бъде показана в Лъки – Дом на киното. Програмата включва късометражни, документални и игрални европейски заглавия, както и дискусии..

публикувано на 26.04.24 в 06:37

Изложба на Александър Христев в галерия "Пловдив"

Дружеството на пловдивските художници представя изложбата „Палитра Европа“ на живеещия във Франция творец Александър Христев в галерия „Пловдив“ в сградата на Общинския съвет. Роденият през 1976 г. в Париж художник учи в реномирани частни училища в града, като след колежа посещава Екол  ПЕНИНЕНГЕН, Екол де ВОЗ АР, Ателие по живопис Де ла Вил..

публикувано на 26.04.24 в 06:29

Никола Илиев единодушно стана почетен гражданин на Пловдив

Пловдивският общински съвет единодушно удостои с отличието „Почетен гражданин на град Пловдив“ Никола Илиев за изключителен принос към опазване, съхраняване и развитие на музикалното наследство и популяризиране на българската народна музика. Никола Илиев е емблематична фигура за град Пловдив, обогатявайки културния пейзаж с непреходната..

публикувано на 25.04.24 в 11:25

Сборникът с разкази "Баба" събира респект и благодарност

На книжния пазар излезе сборникът с разкази "Баба". Той ще бъде представен  от Кремена Димитрова  в „Петното на Роршах“ на 30 април.  Книгата включва разказите на хора от най-различни сфери и професии на живота, които разказват за своите Баби. Незабравимите си истории  споделят писател, психолог, журналист, рекламист, режисьор и актьор. Сред..

публикувано на 25.04.24 в 08:01

Проф. Пимпирев гостува на Природонаучния музей

Среща с проф. Христо Пимпирев и екипа на втората полярна мисия на българския военно-изследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“ организира Регионалният природонаучен музей - Пловдив в зала „Планетариум“. Припомняме, че през февруари в Природонаучния музей бяха открити новата експозиция „Полюси“ и първият по рода си „Леден фестивал“,..

публикувано на 25.04.24 в 06:23