"Идеята за това, до каква степен имаме основания да продължаваме да спорим чие е наследството на светите братя Кирил и Методий, не е идея на българската страна и на европейската хуманитаристика. Много отдавна има аргументи в подкрепа на тезата за българския характер на Кирило-Методиевия език. Важното е обаче да помислим как и доколко успяваме да промотираме и да защитим тази идея. Тя е от изключително значение за развитието на българистиката в света, от която държавата има интерес“. Това заяви проф. д.ф.н. Чоржета Чолакова – ръководител на катедра „Славистика“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ и главен редактор на академичното издание „Славянски диалози“.
По думите й, за целта трябва да съществува държавна политика, защото едва ли има университет в света, който сам би проявил желание да изучава българистиката.
На провелата се скоро конференция, организирана от Съвета по чуждестранна българистика към БАН, участниците са успели да се убедят в „изключително добрата перспектива за развитие на българистиката в света, представена достойно от Китай до Албания“.
Проф. Чолакова подчерта, че развитието на българистиката трябва да се мисли в две основни посоки, които са взаимосвързани - университетската българистика и българистиката като научно-изследователско поле. Специалистите е важно да бъдат стимулирани, а държавата трябва да осъзнае, че трябва да бъдат създавани и добри възможности за обмен. „Всяка добра идея може да се реализира само при подходящия субективен фактор и се надявам ръководните нива, от които зависи реализацията на тези идеи, да поемат отговорност“.
В държави, които са като че ли самоизолирани, заради спецификата на езика, като Чехия, Унгария, Полша, където няма активна употреба на интернационални езици, водеща е ролята на държавата. Там се организират изключително важни и многобройни форми за промотиране на собствения език и култура, заяви проф. Чолакова.
Тя уточни, че през следващата година в Прага предстои да бъде проведен поредният конгрес на чуждоезична литературоведска бохемистика в чужбина – изключително престижен форум. В него участват не само чуждестранни, но и чешки бохемисти и става изключително продуктивен обмен на контакти, въз основа на които могат да се осъществяват различни инициативи и да се мисли за съвместни проекти.
Проф. Чолакова бе категорична, че ако не бъдат създавани от държавата обективните предпоставки за научни контакти, не могат да се очакват резултати.
„Моят призив е да се възстанови прекъснатата традиция за провеждане на конгреси по българистика, които да събират изследователи от целия свят с аргумент, че българският език се изучава навсякъде по света и не трябва да се разчита единствено на личния ентусиазъм на учените. Това да бъде работеща система за активно сътрудничество в сферата на образованието и науката, въз основа на които да се очаква и повишаването престижа на българския език и култура“.
Проф. Чолакова подчерта, че появилото се през 2004 г. списание „Славянски диалози“ – издание на ПУ „Паисий Хилендарски“, вече може да бъде намерено и в дигиталната среда.
„Направихме възможното то да стане по-достъпно от всички българистични среди, които могат да ползват българския език като език на културната и научната комуникация. Факт е, че то привлича и учени от чужбина и преводачи, редактори и автори, за да поддържат този духовен мост, чрез който единствено може да се осъществява обменът на идеи“.
Проф. Чолакова бе категорична, че в сферата на идеите между учените не съществуват проблеми и се осъществява диалог. Проблемите идват, когато тези идеи трябва да получат някаква прагматична реализация.
Чуйте повече от звуковия файл:
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..
Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..
Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..